Бенедикт ХVІ: Църквата се уповава на Бог и не се страхува от гоненията

„Първата християнската общност, преследвана от неприятелите на Христос, се събира в „единодушна” молитва, но не иска от Бог да бъде спасена, а иска смелостта на вярата. Това е пример, който трябва да се следва в личния живот на всеки един: Бог присъства в нашия живот също и преди всичко в трудните моменти, и всичко дори и неразбираемите неща, са част от един промисъл на любов”. Това посочи Папа Бенедикт ХVІ в своята катехистична беседа на генералната аудиенция, която посвети на стойността на молитвата. Светият Отец се позова на епизода от Деянията на Апостолите, познат като „малката Петдесятница” (Деян. 2,1-13). В края на генералната аудиенция Папата благодари за пожеланията получени за седмата годишнина от неговия Понтификат, която ще бъде отбелязана на 19 април, и призова вярващите да се молят, за да може да постоянства в своето „служение на Христос и Църквата”.

Църквата не трябва да е защитена, а да бъде смела. Това е свидетелството, което първата християнска общност предоставя на църквата от всички времена. Смелост, която се поражда от „непоколебимата” вяра в Бог, подхранена от молитвата. Когато това се осъществи, посочи Бенедикт ХVІ, сред християните се установява „чудото” на единодушието, което е „основен елемент на Църквата”.

„Единството укрепва, защото е подкрепено от непоклатима молитва. Църквата не трябва да се страхува от гоненията, които в е принудена да търпи в своята история. Тя трябва винаги да се уповава, така както Исус в Гетсеманската градина, в присъствието, помощта и силата на Бог, призован в молитвата”.

Епизодът, който дава началото на всички това е разказан от евангелист Лука в Деянията на Апостолите в който апостолите Петър и Йоан са арестувани и изправени пред съда, защото възвестяват възкресението на Исус. Но след освобождението им, реакцията на техните събратя във вярата е примерна, посочи Папата:

„Пред опасностите, трудностите, заплахите, първата християнска общност не се опитва да анализира как да реагира, да намери стратегии, как да се защити и какви мерки да предприеме. Пред изпитанието тя се моли, влиза в контакт с Бог. Каква е характеристиката на тази молитва? Те една единодушна и задружна молитва на цялата общност, която е изправена пред гоненията заради Исус”.

Молитвата на първата християнска общност в Ерусалим, продължи Папата, „е най-богатата молитва на Църквата”, която намираме в Новия Завет. Молитва, която прибягвайки към думите от Псалм 2, „се стреми да чете събитията на светлината на вярата”:

„Това, което се случва е видяно на светлината на Христос, ключ за разбирането на гоненията, които изживява първата християнска общност. Тази общност не е една обикновена асоциация, а общност, която живее в Христос. Ето защо, онова което се случва е част от Божия промисъл. Ето защо, молитвата на първата християнска общност към Бог не е да бъде защитена, пощадена от изпитанията, страданията, не е молитва, за да пожъне успех. Първата християнска общност в Ерусалим се моли да може да възвестява без страх, свободно и уверено Словото Божие”.

Увереността и смелостта, завърши Бенедикт ХVІ, са плодове на Светия Дух, призован от Папата над всички вярващи, за да съумеят да намерят в Словото Божие „дълбокия смисъл” на събитията в техния живот. След кетехистичната беседа, Папата благодари за пожеланията получени за неговия рожден ден и седмата годишнина от избирането му за глава на Римокатолическата църква:

„Моля ви да ме подкрепяте винаги с вашите молитви, за да мога с помощта на Светия Дух да постоянствам в моето служение на Христос и Църквата”.

svt/ rv