На римския Колизеум Папата предстоятелства Кръстния Път посветен тази година на семейството

Днес Църквата в целия свят се моли и размишлява върху тайната на Христовата смърт. За Бенедикт ХVІ целият ден е изпълнен с този централен момент на християнската вяра. След обед, в 17.00 часа, Папата ще оглави в Свети Петър възпоменанието за Страданието на Господа, водено от размишленията на папския проповедник, отец Раниеро Канталамеса. Вечерта, от 21.15 часа, Бенедикт ХVІ ще бъде на Колизеума, за да предстоятелства Кръстния път, посветен тази година по-специално на семействата. Няколко семейства ще носят кръста по разстоянието от 14 спирания: семейства от Италия, Ирландия, Буркина Фасо и Перу. Едно семейство от Рим, принадлежащо към Unitalsi (Организация грижеща се за тежко болните отиващи в Лурд), ще прочете тази вечер две от четиринайсетте традиционни спирания, четвъртото и петото от Кръстния път на Колизеума. „Семейството, съставено от баща, майка и две деца, Андрея и Яков, в инвалидна количка - съобщава Unitalsi - ще изживеят този важен духовен момент, който всяка година привлича хиляди верни и представлява силен момент за всяко християнско събитие”. Тази година медитациите са написани от Данило и Анна Мария Дзандзуки, основатели с Киара Лубик на Движението Нови семейства. 91-годишният Данило и 82-годишната Анна Мария, 5 деца и 12 племенници, съпрузите Дзандзуки са пътували много, за да срещнат други семейства, да се съпоставят с различни култури и да предложат евангелския идеал. В техния Кръстен Път стоят проблемите на днешните семейства, свързани с тежкия път, отвел Христос до Калвария.

„Който иска да върви след мен, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва”. Призив, който важи за всички: семейни и несемейни, млади и стари, богати и бедни, от една или друга националност. Важи също за всяко семейство, за всеки член от него или за цялата малка общност. Както всеки християнин, също всяко семейство, притежава своя Крастен Път: болести, смърт, финансови проблеми, бедност, изневяра, неразбирателства с близките. В четиринадесетте молитвени спирания се размишлява над проблемите, с които ежедневно се сблъскват съвременните семейства, но въпреки това съпрузите Дзандзуки отправят призив към всички да не са безразлични към нуждите на другите, защото по този път на скърби, всеки християнин и всяко семейство може да отправи своя поглед към Исус, Бог, който стана човек и страда за нас, за да ни дари възкресението.

Исус предаден от своите, осъден на смърт и натоварен с Кръста
„Също и аз допринесох за Твоите страдания, Господи. Също и ние като съпрузи и семейства… Всеки път, когато не сме се обичали, когато сме се обвинявали едни други, когато не си прощаваме. Къде е радостта от близостта и сплотеността? Къде се забрави онова „завинаги”, в което се врекохме? Но само ти, Исусе, можеш да разбереш, да ни вдъхнеш смелост и да отправиш думи на истина, дори да ни е трудно да ги разберем.
Твоите страдания, Господи, обидите и хулите, които ти отправят войниците, тежкият Кръст, с който си натоварен… всичко това се повтаря отново, след 2000 години, в историята на Църквата и човечеството. Също и днес, Църквата, Твоето тяло, Господи, е отново наранено.

Исус пада под тежестта на Кръста
"Исус е натоварен с една непосилна тежест, нещо дълбоко и съкровено, което с всяка крачка по стръмния път към Голгота, е все по-осезаемо”. „Исусе, твоите падания ни карат да страдаме, защото осъзнаваме, че причината за тях сме ние; или може би нашата слабост, не само физическа, а и на цялото ни същество”. „Колко падания в нашите семейства! Колко раздяли, изневери, разводи, аборти, изоставяния. Исусе помогни ни да разберем какво е любовта и научи ни да искаме прошка”. В Тебе, Исусе, в Твоите падания ние разпознаваме себе си. „Но Ти, Христе, се изправяш отново… за нас, за всички нас, за да ни дадеш смелостта да се изправим. Голяма е нашата немощ, но Твоята любов е по-голяма от нашите пропуски и може винаги да ни приеме и разбере”. „Ние се опитваме да се изправим Исусе, без да изпадаме в най-голямото от всички изкушения: това да не вярваме, че Твоята любов може всичко”.

Исус среща своята Майка
По стръмния път към Голгота, Исус съзира погледа на своята майка. Техните погледи се кръстосват и разбират. Мария знае кой е нейният Син… вижда Го да страда за всички хора, от вчера, днес и утре. И заедно с Него страда и тя. Но страда и Исус заради болката причинена на Мария. „Но това е Божия промисъл за спасението на човечеството”. „За всички мъже и жени от този свят, но по-специално за нас семействата, срещата на Исус с майката, там по пътя към Голгота, е живо и винаги актуално събитие. Исус се лиши от своята майка, за да можем ние, всеки един от нас да има една винаги готова и присъстваща майка”. „В кръстният път на всяко семейство, Мария е модел на тишината, която въпреки сърцераздирателната болка, ражда нов живот”.

Вероника избърсва кървавата пот от лицето на Христос
„Колко пъти в нашия живот сме избърсвали сълзите и потта от лицето на страдащите. Въпреки това, твърде малко пъти си спомняме, че във всеки наш брат в нужда, се криеш Ти, Сине Божий. Колко по-различен би бил нашият живот, ако си го припомняме по-често! Всеки човек, красив или грозен, надарен или не, още от първите моменти в майчината утроба или вече остарял, представлява Тебе Исусе”.

Исус умира разпнат на Кръста
Можем само да си представим жестоките болки на Исус на кръстното дърво. „Защо Бог, който от любов към нас стана човек, позволи да бъде разпнат на Кръста и да бъде издигнат от земята сред жестоки телесни и духовни болки? От любов! Този е законът на любовта, който ни кара да жертваме живота си от любов към другите. Гледайки Те, там горе на Кръста, и ние като семейство се научаваме да се обичаме и да обичаме Онзи, който знае да страда, знае също да преобразява страданието в любов”.
„Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил? Как може да приеме един Бог, който вика, който не знае, който плаче и не разбира? Синът Божий, който стана човек, чувства, че умира изоставен от своя Отец?”. Но това не е така, защото в последните мигове от своя земен живот, Синът Божий поверява духа си в ръцете на своя Небесен Отец. „Исус живее своята смърт, като дар за мен, за нас, за нашето семейство, за всеки човек и семейство, за всеки народ и цялото човечество. Защото в тази смърт се ражда живота”.

Исус е положен в гроба
Дълбока тишина обгръща Голгота. Христовите ученици се чувстват изгубени, не знаят какво да правят. „Не им остава нищо друго освен да се утешават един другиму, да си дават взаимно сила. Но именно тук, в този момент, укрепва в тях вярата. Тук те започват да са Църква, в очакване на възкресението и дара на Светия Дух. С тях е също и майката на Исус, която Синът повери на Йоан….в очакване… „Но ние знаем, че това тяло след три дни ще възкръсне. По този начин Исус живее завинаги и ни придружава лично по пътя на нашето земно пътуване, сред радостите и страданията”.

svt/ Oss. Rom