2012-04-05 13:54:28

Литургия на Папата за освещаване на светите масла: Църквата може да бъде обновена само с послушанието към Бог


Послушанието към Христос е гаранция за обновлението на Църквата: това подчерта Папата на литургията за освещаване на светите масла, която отслужи сутринта на Велики четвъртък във ватиканската базилика Свети Петър. Бенедикт ХVІ изтъкна, че свещениците са призвани да се уподобяват на Христос, отричайки се от личната самореализация. Папата насърчи вярващите да се противопоставят на религиозното невежество в съвременното общество, а за това може да помогне и обявената от него Година на вярата.

„Наистина ли сме хора, които свещенодействат в името на Бог и в общение с Църквата”? С този въпрос Папата се обърна към свещениците на литургията за освещаване на Светите масла, но и на която се подновяват свещеническите обещания. На всички богопосветени той припомни, че трябва да се откажат от личните амбиции и се уподобят на Христос, който „не господства, а служи, не взема, а дава”:

Изисква се вътрешна връзка и дори уподобяване на Христос подчерта Папата което означава преодоляване на себе си, отричане на собственото и на толкова изтъкваната самореализация. От нас се изисква да не защитаваме собствения си живот, а да го предложим на друг Христос”.

Папата не скри, че уподобяването „трябва да се осъществи в често драматичната ситуация на съвременната Църква”. Конкретно се позова на случая с група свещеници от „една европейска страна” публикували апел за непослушание, с който се пренебрегват дори окончателни решения от учението на Църквата, като например „ръкоположението на жени”:

Дали наистина непослушанието е решение? запита риторично Папата. Може ли да се види в него уподобяване на Христос, което е предпоставка за истинско обновление или само подтик да се направи нещо и се промени Църквата според нашите желания и идеи?

Предлагащите непослушанието, отбеляза Папата, са убедени, че трябва да се промени „бавността на Институциите, чрез драстични средства, за да се разкрият нови пътища, за да може Църквата да отговаря на съвремието”. Христос, посочи Бенедикт ХVІ, „коригира човешките традиции застрашаващи да задушат Божието Словото и воля”. Но в действителност – предупреди Папата - Христос прави това „за да пробуди послушанието към истинската Божия воля”:

Той конкретизира своя мандат със своето послушание и смирение до Кръста, правейки по този начин убедителна своята мисия. Не моята, а Твоята воля”: този е ключовият израз, който разкрива Божия Син, Неговото смирение и същевременно Неговата божественост, за да ни покаже пътя”.

В тази светлина, свещениците са призвани не да известяват „лични теории и мнения”, а „вярата в Църквата, на която служат”. На ония, които смята, че тези съображения са защита на „имобилизма и втвърдяване на традицията”, Папата отговори като им посочи движенията възникнали след Втория Ватикански събор. Те са израз на едно обновление, „понякога придобило неочаквани форми”, което доближава до неизчерпаемата жизненост на Светата Църква, до присъствието и ефикасното действие на Светия Дух”.

Това показва „здравото вкореняване на послушанието” и „динамиката на надеждата и силата на любовта”. Пример за това, каза Папата, са множеството светци, показали ни пътя – от Поликарп до Августин и от Жан–Мари Виане и Карол Войтила:

Светците ни показват действието на обновлението и как можем да му служим. Чрез тях разбираме, че за Бог не са важни големите цифри и външните успехи, а Неговите победи са под знака на смиреното синапово зърно”.

В последната част на проповедта си Папата засегна болезнения въпрос за „религиозното невежество”, което се разпространява в съвременното „интелигентно” общество. „Основните елементи на вярата, които в миналото всяко дете е познавало, днес все повече стават малко известни”:

За да живеем и обичаме нашата вяра, и за да обичаме Бог и слушаме Неговото слово, трябва да знаем какво ни е казал. Нашият разум и нашето сърце трябва да бъдат докоснати от Неговото Слово”.

Подходящ повод за известяване на Божието слово е именно обявената от Бенедикт ХVІ „Година на вярата”, която може да даде „нов устрем и нова радост” във вярата. Основните източници за тази евангелизаторска мисия на християните са Катехизиса на Католическата църква и „богатото наследство от документи от Йоан Павел ІІ”, което все още не е използвано до край.

Накрая Папата насочи вниманието към душата - „старомоден израз – отбеляза горчиво Бенедикт ХVІ – който днес почти не се използва”. Нещо повече, „в някои среди тя е забранена дума”. Не трябва да се безпокоим само за тялото, а и да се грижим за „спасението на тялото и душата”. Оттук и призива към свещениците:

Хората не трябва да имат чувството, че ние съзнателно изпълняваме нашето работно време, а извън него сме на разположение на себе си. Свещеникът никога не принадлежи на себе си. Хората трябва да видят нашето усърдие, чрез което даваме убедително свидетелство за Евангелието на Исус Христос”.

dg/ rv












All the contents on this site are copyrighted ©.