Литургия на Бенедикт ХVІ за Тайната Вечеря: Исус взима върху си нечистотията на света и ни повежда към Небесния Отец

Велики четвъртък не се свързва само с деня в който Исус учредява Светата Евхаристия, а също и с „тъмната нощ на Елеонската планина” в която дава зората на „новия ден на Бога в човешката история”. В тази молитва на Исус се съдържат важните елементи, за да разберем „тайната на нашето Спасение”. Това каза Папата на литургията за Тайната вечеря, която отслужи в римската базилика „Св.Йоан Латерански”. По традиция, по примера на Исус, Папата уми нозете на 12 свещеници от римския диоцез. Тази година средствата събрани по време на литургията са предназначени за хуманитарна помощ към сирийските бежанци. В проповедта си Папата анализира молитвата на Исус, полагайки акцент върху отношението на съвременните християни към Бог и истинската свобода на човека.

Нощта в която Исус излиза, обясни Папата, означава „липса на комуникация”, символ на „неразбирането” и „затъмняването на истината”. Това е пространството в което злото трябва да се скрие и в което се развива:

„Исус е светлината, истината, комуникацията, чистотата и добрината”, Който „влиза в нощта”, символ на смъртта, за да я победи и извести „новия ден на Бог в човешката история”.

Папата посочи коя е най-характерната черта от фигурата на Исус в молитвата на Планината, описана в Евангелията: постоянното общение с Бог. За евангелист Йоан Христос е онзи, „Който е в недрата на Отца...и Го обясни” (Йоан, 1,18), а за Марко онзи, „Който обръщайки се към Бог с Ава Отче, добавя: „За Тебе всичко е възможно” (Марк, 14,36):

„Онзи, който е Доброта, същевременно е власт и всемогъщество. Властта е доброта и добротата е власт. Тази вяра трябва да научим от молитвата на Исус на Планината”.

Бенедикт ХVІ посочи още един важен аспект в молитвата на Исус: пълното подчинение, запазено в римската литургия за Велики Петък. Според Лука, Исус се моли на колене, както светците: Стефан преди да бъде обезглавен, Петър и Павел. Така, посочи Папата, Лука очертава една „малка история на молитвата на колене в раждащата се Църква”:

„Молейки се на колене, християните навлизат в молитвата на Исус на Планината. Заплашени от властта на злото, коленичили се изправят пред света, но като чеда Божи са на колене пред Отца. Ние, християните, коленичим пред славата на Бог, признавайки Неговата божественост, но същевременно с този жест изразяваме нашата вяра, че Той ще победи”.

В молитвата в подножието на Елеонската планина има още един важен момент, посочи Папата: „Исус се бори с Отца; със самия себе си; бори за нас”. Това е молитвата на всеки човек пред смъртта, но Исус „насочва погледа си към нощта на злото”. В чашата която трябва да изпие вижда „огромната нечистотия на лъжата и цялото безчестие” върху себе си, „реките от злото на света”. Но в този момент Той се моли и за нас, което е „основния момент в процеса на Спасението”:

„В тази молитва на Исус, пропита от страха пред смъртта, Господ извършва свещеническото служение: взима върху себе си греховете на човечеството и на всички нас, за да ни води към Отца”.

Молитвата на Исус на Планината показва и борба между волята на човека и Божията воля, посочи още Папата, цитирайки думите от Евангелието на Марко: „Отче, за Тебе всичко е възможно; отклони от Мене тая чаша, но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти” (Марк. 14,36). С това, каза Папата, Исус избавя човека от първоначалния грях на Адам, който пренебрегва Божията воля пред своята. „Това високомерие е истинската същност на греха”, посочи Папата. Това е „основния бунт, който преминава в човешката история и лъжата, която извращава нашия живот”:

„Когато човек се изправя срещу Бог, застава срещу своята истина и това не го прави свободен, а привързан към себе си. Ние сме свободни само ако сме единени с Бог. Тогава наистина ще станем „като Него”, а не противопоставяйки Му се, освобождавайки се от Него или отричайки Го. В молитвената борба на Планината, Исус премахна фалшивото противоречие между послушанието и свободата, разкривайки пътя към истината”.

dg/ rv