Папата към затворниците от римския затвор "Ребибия": Исус ви помага да се изправите след падането

Кръстният Път като „знак на помирение” със себе си, с Бог и обществото. Това е едно от значенията, което Бенедикт ХVІ даде на Кръстният Път, отслужен в следобедните часове на 30 март в римския затвор „Ребибия”, като подготовка за Възкресение Христово под ръководството на кардинала викарий, Агостино Валини. В посланието си отправено към затворниците Папата насърчава да следват примера на Исус, който „падна на земята, но въпреки тежестта на Кръст се отново се изправя”.

От Човека на Голгота, страдащите хора могат да се научат, че това, което е важно е, „че си се изправил след падането”, че смъртта от пренебрежението или самотата, може да познае надеждата на един нов живот. Това са чувствата, които Бенедикт ХVІ долавя в Кръстният Път към Голгота и желае да предаде на затворниците и персонала на римския затвор „Ребибия”. Папата припомня своята визита в затвора на Коледа, споделяйки множеството спомени от това посещение, оставили „дълбок белег” в него. По-специално Бенедикт ХVІ цитира думите отправени му от един затворник: „затворът служи, за да се изправим след като сме паднали, за да се помирим със самите себе си, с другите и с Бог и, за да можем отново да влезем в обществото”. „Когато виждаме Исус, който пада на земята, един, два, три пъти – пише Папата – осъзнаваме, че Той сподели нашето човешко състояние, тежестта на нашите грехове Го накараха да падне да земята; но три пъти Исус се изправя и продължава своя път към Голгота. По този начин, с Негова помощ, и ние също можем да се изправим от нашите падания и можем дори да помогнем на някой друг, на някой наш брат да се изправи”. Но какво даваше сили на Исус, за да продължи напред?, се пита риторично Папата. „Това е увереността, че Отца е с Него. Дори сърцето Му да е изпълнено с горчивината на изоставянето, Исус знае, че Отца Го обича”. Дори „всички да го презират и да се отнасят нечовешки към Него, Исус, в сърцето Си, бе твърдо убеден, че е винаги син, възлюбения Син на Бог Отец”.

Това е "големият дар, който Исус ни поднася със своя Кръстен Път", посочва Папата: "Той ни откри ни, че Бог е безкрайна любов и много милостив и носи докрай тежестта на нашите грехове, за да можем да се изправим, помирим и преоткрием мира”. Бенедикт ХVІ завършва с увереността: "нека не се страхуваме да преминем по нашия „кръстен път” и да носим кръста си заедно с Христос. Той е с нас. Също Дева Мария, Неговата и наша майка е с нас. Тя остава предана дори и под нашия кръст и се моли за нашето възкресение, защото твърдо вярва, че дори и в най-тъмната нощ, последната дума е на светлината на Божията любов”.

svt/ rv