Папският проповедник отец Канталамеса: вярващият търси Бог отвъд разума

„За да срещнем Бог е необходимо да преминем отвъд границите на разума”. Това посочи проповедникът на Папския дом, отец Раниеро Канталамеса, в своята четвърта проповед за Великопостното време, която изнесе тази сутрин пред Папата и членовете на Римската Курия в Параклиса “Redemptoris Mater” във Ватикана. Папският проповедник посвети своята проповед на „Свети Гриогорий Нисенски и пътя към познанието на Бог”. Църковният учител, живял през ІV век, посочи отец Канталамеса, „показа, че най-възвишената част на човека, разума, не е изключена от търсенето на Бог; че не сме принудени да избираме между вярата и разума”:

„Когато вярва, човек не се отрича от своята рационалност, а я преминава, което е нещо съвсем различно. По този начин вярващия дава основание на ресурсите на собствения разум, позволява му да постави неговото най-благородно действие, защото както казва Паскал „най-възвишеният акт на разума е признаването, че съществуват безброй неща, които го превъзхождат”.

В момента в който разума признае своите граници, поясни проповедникът на Папския дом, той ги разрушава и преминава. „Разбира, че не може да разбере, вижда, че не може да види – казва Свети Григорий – на същевременно осъзнава, че един разбран Бог, няма да е вече Бог”.

"Това непознание изпълва човек с ентусиазъм и радост; казва се, че Бог е безкрайно най-голям, най-красив, най-добър от това което ще съумеем някога да си помислим и, че всичко това е за нас, за да бъде пълна нашата радост”.

Когато човек навлезе в Божията тайна, посочи отец Канталамеса, припомняйки учението на Свети Григорий, „той не се чувства изгубен, а има усещането за едно присъствие”, което поражда същевременно страх и привличане, който поставя неочаквано човешкото същество пред проявата на свръхестественото или свръхрационалното”. Това присъствие става все по-сияйно, след постепенното пречистване от греха и страстите. Ако този път на интелекта и душата към Бог изглежда труден, завърши отец Канталамеса, не трябва да забравяме, че „на Голгота, Богу човека, Исус от Назарет, съедини завинаги човек с Бог”.

svt/ rv