Словенци отхвърлиха еднополовите „бракове”. Кардинал Роде: разрушаването на семейството
е разруха за нацията
На общонационалния референдум, проведен на 25 март, словенските избиратели казаха
своето „не” на еднополовите „бракове”. Словенци гласуваха срещу новия закон за семейството,
който предоставяше едни и същи права както на хетеросексуалните семейства, така и
на хомосексуалните съжителства. Един от най-спорните въпроси бе „правото” на хомосексуални
двойки да осиновяват деца..Близо 54% от избирателите отхвърлиха новата норма, която
предвиждаше разширяването на някои права за хомосексуалните двойки, на първо място
това за неограниченото осиновяване. Текстът съдържаше и серия мерки засягащи фиктивните
съюзи. Законът, гласуван през 2011 г. от предишния парламент на Любляна, бе блокиран
от организации и асоциации, събрали необходимите гласове, подкрепени и от Католическата
църква (40 000 подписа необходими за организирането на референдум преди законът да
влезе в сила). Тези дни, в съвместна декларация, архиепископът на словенската столица,
монс. Антон Стрес и православни религиозни лидери и мюсюлмани от страната бяха подписали
„задължението за защита на децата и на семейството като една общност от съпруг, съпруга
и деца”. Според кардинал Франц Роде, почетен префект на Конгрегацията за Институтите
с богупосветен живот и за общностите с апостолски живот, проектозаконът е опит да
се промени дефиницията на семейството:
******** „Новият кодекс, който бе
приет от предишното ляво правителство, веднага бе оспорван от голяма част от населението:
голяма група миряни събраха повече от 40 хиляди подписа, против този закон, който
Конституционният съд упълномощи. Защо Църквата е против? На практика, фактическите
хомосексуални съюзи бяха приравнени от новия закон към традиционното и класическо
семейство: мъж-жена-деца. Това е неприемливо за католическия морал, както и за по-голямата
част от населението. Новият закон не признаваше значението за детето, да има един
баща и една майка. Това ново разбиране за семейството ще бъде прилагано в училищата,
където се формират новите поколения, според мисленето, че семейството би могло да
бъде това или онова. На практика се намираме пред разрушаването на семейството, а
в последствие и пред разрушаването на нацията. Такава нация не би имала бъдеще. Само
10 държави, между 194 съществуващи, имат законодателство като предлаганото в Словения.
Те са малцинство. Католическата църква направи всичко възможно този закон да не бъде
приет от словенското законодателство. Искам да подчертая, че според проектозакона,
биологичните родители не биха имали повече значение: хомосексуалните двойки биха могли
да осиновяват когото искат. Според тази нова концепция за семейството, фактът, че
има определен баща, или да не знаеш коя е майка ти или баща ти, няма повече никакво
значение.
Кардинал Роде обяснява и контекста в който се проведе референдума: “Имаме
правителство с важно присъствие на католици и вярващи, 78% от населението е католическо
и кръстено, с 20-25% религиозна седмична практика. Тя е католическа страна, която
обаче вътре в себе си съдържа едно силно анти-клерикално течение, против църквата
и против християните. Това е следствие от 50 годишния комунистически режим и това
все още се чувства в средствата за социални комуникации, в културата, както и в някои
други важни сектори от обществения живот. Въпреки това, повече от половината от словенското
население слуша гласа на Църквата. Словения се бори за своята католическа идентичност.
Народът е по-скоро приспан и объркан, затова се налага – както в останалата част от
света – една нова евангелизация, която да бъде по-дейна, по-силна, по-близо до хората.
В момента, благодарение на Бог, нямаме кризи на звания, каквато например има в Австрия,
Германия и Франция”.
Кардинал Роде говори и за състоянието на междурелигиозния
диалог и неговия принос за бъдещето на страната: “Имаме много добри връзки с православните
в страната, а така също и в Сърбия. С мюсюлманите, които са 2% от общото население,
нямаме проблеми. Знам, че техният лидер в Словения се е присъединил към декларацията
на архиепископ Стрес, както и енорийският свещеник на православните в Любляна. Католическата
църква е отворена, но винаги съхранява своята идентичност.”