Проф. Антонио Баджо: Църквата е гарант за бъдещето на Куба

Какво е значението на визита на Бенедикт ХVІ за бъдещето на Куба; ролята на Църквата в съвременното кубинско общество; диалога между Църквата и кубинската държава; ролята на миряните в обществото. За всичко това пред Радио Ватикана говори проф. Антонио Мария Баджо, преподавател по политическа Философия към института „София” в Лопиано, Италия, който от 2005 в сътрудничество с Католическата църква в Куба, провежда формативен курс за миряните по Социална Доктрина на Църквата.

*******
„Папската визита в Куба се помества в програмата на Църквата, защото той е тук като поклонник, но също и за да утвърди кубинците във вярата и да свидетелства единството на Католическата църква в Куба с Универсалната църква и човечеството. Смятам, че в резулт на това ще нарастне диалога, защото единството във вярата на целия кубински народ трябва да се изрази също в приемането на вътрешните различия. Този диалог може да се развие на два фронта: вътрешен и външен; между кубинците живеещи в страната и онези живеещи в диаспора. Но за това е нужно да се премахне всяка форма на радикален антагонизъм и екстремизъм и една отвореност на страните, защото само от това може да дойде доброто за Куба. Със своята визита Папата може да тласне към това: не пряко, а чрез присъствието си".

Каква е ролята на Църквата в съвременното кубинско общество?
"Нейната роля е предимно ценностна, защото чрез нейните различни форми на присъствие, тя се откроява като място на ценностите, която защитава достойнството на човека и проповядва братската любов и надеждата. Това е от голяма важност за ситуацията на острова, която може да се определи като критична. В настоящият момент, когато се осъзна че социалистическата икономика не работи и се търси икономическия живот да се насочи към частната инициатива на хората, се пораждат трудности, защото същевременно се продължава да се подчертава марксистко-ленинисткото виждане. През всичките тези години хората не бяха подготвени за частната инициатива. Ето защото Църквата може и прави много в този смисъл, възпитавайки хората към една свободна икономика, но същевременно отговорна.".

След оповестяването на папската визита в Куба, правителството отговори с декрет за помилването и освобождаването на някой затворници. Дали това е знак на диалог между държавата и Църквата?
„Несъмнено, това е един от последните знаци на диалог, но съществуват и много други на локално ниво. Освобождаването на затворниците бе едно много уместно действие, от гледна точка на Раул Кастро, който наследи от своя брат тази трагична ситуация на затвори пълни с политически затворници и нямаше търпение да разреши този проблем. Но тук се вижда също и интелигентността на един човек, който се възползва от възможността, предложена от архиепископа на Хавана, който не разбира се не реагира от политически интереси, а по съвест на християнски пастир. Той поиска освобождаването на затворниците, защото това изисква вярата: зачитане на човешките права. Затова, можем за кажем, че Църквата реагира не за да удовлетвори режима, а на базата на своята мисия. Това постави кубинското правителство в условията да направи нещо добро и надяваме се това да бъде началото на един дълъг път на сътрудничество, за да се служи все по-добре и в полза на кубинския народ".

Как кубинските емигранти виждат ролята на Църквата?
"Съществуват най-различни позиции и не трябва да се отрича, че има и такива, които не оценяват провеждащият се на високо ниво диалог, преди всичко между кард. Ортега и институците. Но според моите наблюдения, голяма част от кубинците, живеещи в диаспора, желаят едно подобряване на ситуацията посредством диалога отвън. Най-важното,е да се осъзнае, че ситуацията може да се подобри само с помоща на самите кубинци, без външна намеса и чрез диалог, който все още трябва да се развие. Куба се нуждае от истински приятели, които да са в помощ на този диалог и да дадат това от което се нуждаят хората. За реализирането на това е необходимо да се спре да се гледа на Куба с идеологически предразсъдъци, защото по този начин не се зачита реалността на този народ. Ето защо, ако не се преодолее идеологическия аспект, от една или друга страна всеки един ще манипулира винаги Куба. Това не е линията на Църквата, която желае една много по-конкретна и базирана на фактите дейност".

От 2005 вие се грижите за формацията на миряните за социалния живот в страната, в сътрудничество с местната Църква. Вижда ли се нещо ново във всекидневния живот на градовете, хората и страната?
"Въпреки, че материалната ситуация на страната е непроменена, може да се забележат частни инициативи в земеделския сектор и този на обществените услуги. Освен това, се наблюдава по-голяма възмжност за диалог и обществена дискусия: нещо което до преди две-три години бе немислимо. Всичко това е доказаталство за нарастването на диалога в обществото, но е трудно да се разбере до къде ще стигне. Несъмнено, Църквата е гарант за този диалог и предлага хора способни да го водят, което е също важна гаранция за бъдещето на острова".

svt/ rv