Монс. Томази: християнските общности най-засегнатите малцинства по света

Продължават работните сесии на Съвета за човешките права към ООН, които се провеждат в европейското седалище на организацията в Женева. По повод 20-та годишнина от Декларацията на Обединените Нации за правата на хората принадлежащи на национални, етнически, религиозни и езикови малцинства, последната сесия на срещата бе посветена на малцинствата. На нея от името на Светия Престол се изказа монс. Силвано Томази, постоянен наблюдател на Ватикана към ООН. „Днес – посочва пред Радио Ватикана монс. Томази – съществува едно по-голямо съзнание за правата от страна на етническите, религиозните и езикови малцинства. Въпреки това нарушаването на техните права продължава. Може да се каже, че съществува тенденцията за отхвърлянето или дори премахването на тези общности, чрез насилието, което ги принуждава да напускат техните страни, или чрез липсата на достъп до държавната администрация, обществените служби и т.н”. Не веднъж в много държави малцинствата са видени като тежест. „Тези групи – продължава монс. Томази – не само не са тежест, а са по-скоро едно културно и социално богатство, ако се осъзнае тяхната роля”. Поради тази причина предложението на монс. Томази е „да се премахне терминологията „мнозинство” и „малцинство”, защото според основните човешки права всеки човек е с равни права и задължения пред държавата и същевременно държавата има права и задължения към тези хора, независимо дали тяхната идентичност е от исторически, езикови, етнически или религиозни причини”. Ето защо, подчертава монс. Томази, „всеки гражданин трябва да бъде зачитан, защото е личност с неотстъпими права”. В настоящия момент, посочва ватиканският представител към ООН, „християнските малцинства са тези, които заплащат най-високата цена и преди всичко онези живеещи в Близкия Изток, Северна Африка и някой индийски щати. Страдат също и емигрантските групи, които по причина на предразсъдъци, съществуващи и в Европа, заради техния африкански произход или ислямска вяра, понякога са отхвърлени от обществото. Но съществуват и някой местни населения, чиито древни традиции и преди всичко правото за собственост на техните земи и начина им на живот трябва да бъдат гарантирани от държавата в която живеят”.

svt/ rv