Проповедникът на Папския дом: "Да се завърнем към учението на Църковните Отци"

Божествената природа на Христос, Светият Дух, Светата Троица и познанието на Бог през погледа на великите източно църковни учители Свети Атанасий, Свети Василий, Свети Григорий Назиански и Свети Григорий Нисенски. Тази е програмата начертана от отец Раниеро Канталамеса, проповедник в Папския дом, за четирите великопостни проповеди, които ще предложи на Папата и неговите сътрудници в петъците оставащи до Възкресение Христово. В първата си проповед отец Канталамеса подчерта важността от „завръщането” към учението на Църковните Отци цитирайки видния френски богослов Анри дьо Любак, който посочва, че „не съществува обновление на Църквата в историята, което да не е също завръщане към Църковните Отци. Не прави изключение и Вторият Ватикански събор, чиято 50 годишнина се подготвяме да честваме. Той е попит от техни цитати, а много от неговите главни действащи лица бяха специалисти по Патрология”. След Свещеното Писание, Отците на Църквата са вторият „слой” от терена, върху който се „издига и черпи живителна лимфа богословието, литургията, библейската екзегетика и цялата духовност на Църквата”. След като посвети централната част от своята проповед на „божествената природа на Христос”, отец Канталамеса насочи своето внимание на връзката между богословието и културата. „По един особен начин днес сме приканени да обърнем повече внимание на тази връзка, още повече ако вземем предвид факта, че богословието е определено като една „наука” и се среща в академичните среди”. „Науката – продължи проповедникът – изисква от учения да „доминира” своята дисциплина и да бъде „неутрален” пред предмета на своята наука. Но как може да се „доминира” някой, когото преди това си обожавал, като твоя Бог? Как да останем „неутрални” пред предмета, когато този предмет е Христос. Според отец Канталамеса „богословите от академичните среди трябва да бъдат смирени, за да могат да признаят своите граници” и трябва да се посветят повече на проповядването, което е „доктриналното поучение в неговата най-висша форма”.

svt/ Sir