Международната богословска комисия публикува нов документ за съвременното богословие

Международната богословска комисия публикува на 8 март нов документ със заглавие „Theology today: Perspectives, Principles and Criteria” (Богословието днес: перспективи, принципи и критерии”). Той е следствие на публикувания през 2009 година документ „В търсене на една универсална етика: нов поглед към естествения закон”.

Текстът на новия документ е публикуван на интернет страницата на Международната богословска комисия, намираща се на ватиканския сайт www.vatican.va. Освен това, документът е публикуван на страниците на списанието Origins. CNS Documentary Service и на интернет сайта американската епископска конференция. През следващите месеци преведеният на италиански документ ще бъде публикуван в списанието La Civiltà Cattolica, а в следствие е предвидено той да бъде преведен и на другите основни езици.

Документът, чиято подготовка бе започнала в периода 2004-2008, по време на подкомисията, водена от отец Сантяго дел Кура Елена, на базата на проучванията, направени през последните пет години от подкомисията водена от монс. Пол МакПартлан.

Новият документ на Международната богословска комисия разглежда някой актуални богословски въпроси и в светлината на основните принципи на богословието, като предлага решаващите методологични критерии за католическото богословие в отношение на другите близки до него дисциплини, като религиозните науки.

Текстът е разпределен в три глави: Богословието предполага вслушване на Словото Божие прието във вярата (1 глава); упражнява се в общението на Църквата (2 глава); има за цел да даде доводи за научния начин за доближаването до Божията истина в перспектива на истинската мъдрост (3 глава).

Новият документ е одобрен от Международната богословска комисия на 29 ноември 2011 и е връчен на Председателя на същата Комисия, кард. Уилям Левада, Префект на Конгрегацията за Доктрината на Вярата, който упълномощи неговото публикуване.

Международната богословска комисия е съставена от 30 богослови от различни страни по света, които са от различни езикови групи и богословска формация, но отличаващи се с тяхната преданост към Поучителната власт на Църквата. В нейната вече четиридесет годишна история до днес, Комисията е публикувала 25 документа в помощ на Светия Престол и по-специално на Конгрегацията за Доктрината на Вярата, разглеждайки особено важни богословски въпроси и от особена актуалност. Текстовете на Комисията са одобрявани във две форми: с абсолютно мнозинство относно целя текст или само в обща форма, когато членовете се изказват положително само относно основните линии на текста. В този контекст трябва да се подчертае, че документите на Комисията не са текстове от поучението на Църквата, но въпреки това те са богословски авторитетни. Всеки документ на Комисията е плод на сътрудничеството между богословите и сътрудничеството на богословите с Поучителната власт на Църквата, в едно съвместно служение и отговорност, които споделят пред истината от наследството на вярата. Пред Радио Ватикан, помощник секретаря на Международната богословска комисия, монс. Кшищов Карамза, пояснява разгледаните от документа актуални въпроси:

„Въпросът по принцип е само един: идентичността на богословието в отношение на близките до него дисциплини или в отношение на цялата съвременна научна сфера със съответните критерии на присъщия за него метод на процедиране. Комисията разгледа тази тема в десетилетията след Втория Ватикански Събор, които ни доведоха до едно изключително обогатяване на богословието. Въпреки това, сме свидетели и на една разпокъсаност на богословската наука, която трябва да бъде винаги, и специално днес, изправена пред предизвикателство да съхрани своята католическа идентичност и това, което е съществено за нейната мисия. По тази причина основния въпрос разглеждан от документа е: съществува ли връзка между различните и легитимни подходи на богословските школи; съществува ли нещо което е наложително за всички католически богослови; нещо което трябва да бъде съхранено от всеки ревностно занимаващ се с тази наука, нещо като корен, като насока и критерий за всяко съждение последователно с наследството на вярата. Богословската комисия не веднъж е разглеждала темата за метода присъщ на богословието. Достатъчно е да припомним трите много важни текста публикувани до сега по този аргумент: през 1972 за „Единството на вярата и богословския плурализъм”; през 1975 за връзката между Поучителната власт и богословие; през 1990 за тълкуването на догмите. Но с последния документ Комисията разглежда този въпрос в неговата цялост".

Текстът предлага решаващите методологични критерии за католическото богословие. Кои са те?
"Критериите или методологичните принципи на богословието, предложени в този документ, са представени не като дисциплина наложена от вън, а по-скоро като фамилиарни черти на съвместната дейност на богословската общност. Ето защо, можем да кажем, че това един прочит на самата идентичност на богословието, което по само себе си ни налага методологични критерии и принципи. Документът по-ясен и синтетичен начин предлага онези наложителни принципи и критерии, изграждащи самата същност на богословското мислене. На първо място, разбира се е поставено признаването на примата на Словото Божие, на онзи Бог, който неведнъж говори на човека и по различни начини, и в последните времена ни говори чрез живота, смъртта и възкресението на Исус Христос. Ако Словото Божие трябва да бъде прието от богослова в послушание на вярата, както подчертава документа, то тогава богослова на първо място трябва да бъде вярващ, защото само по този начин богословието може да бъде наистина това което е по природа: познание на вярата (intelligentia fidei). Но вярата никога не е индивидуален акт, защото е поместена и живяна в лоното на една общност. Оттук се поражда и втория важен критерий на богословието: неговата еклисиалност. Тя е изграждащия критерий за усилията и размишленията на вярата, защото откровението е отправено към Божия народ и е също предмет на самото богословско изследване. Богословите получават откровението чрез Църквата и като последствие това предполага преданост към апостолската традиция, която е неразделна част от Поучителната власт на Църквата. Ето защо, отговорното присъединяване към поучителната власт, в нейните различни степени е основен критерий за католическото богословие. Поради тази причина католическите богослови, за да бъдат верни на естеството на тяхното призвание, трябва да признаят доктриналната компетентност на епископите, по-специално на епископската колегия начело с Папата. Но не трябва да бъде пренебрегнат и така наречения “sensus fideluim” (пр. доктриналната истина на вярата призната от всички вярващи), който не винаги е бил разбран правилно. Съществува едно свръхестествено съзнание на вярата, на Божия народ, но който не трябва да се разбира като мажоритарно мнение, а по-скоро като свръхестествено съзнание на вярата в послушание на Словото Божие и под ръководството пастирите, което се превръща в място за съпоставка на богословското мислене".

Текстът на документа говори и за днешните перспективи на богословието….
„Сред различните перспективи, искам да подчертая само една имаща важен аспект за богословието: важната роля на богословската общност, на онези, които в различни национални, културни и църковни контексти упражняват божествената наука и които култивират тяхната наука по общностен и колегиален начин. Съществен елемент за това е братската корекция, положителната конструктивна дискусия, наричана в средновековието “diputatio”. Мога да кажа, че Международната богословска комисия, с нейните 30 богослови, които редовно си срещат и сътрудничат през цялата година за съставянето на нови текстове, в определен смисъл е красноречив за това със своя свободен и почтителен дебат, спокойна атмосфера, но също и голяма отговорност пред истината на вярата. Именно този висок призив на богословите в лоното на Църквата получава в новия документ на Комисията нов тласък и размисъл, който несъмнено ще породи нов дебат и надяваме се ново задълбочаване по темата".

svt/ rv