Евхаристия и семейство

Евхаристията е жертва и общение, тя е интимен и тотален съюз; тя е брачна действителност във върховна степен. Евхаристията и бракът са тясно свързани, зашото и двете са места на отслужването и завършека на завета. Бог пожела така, че съюзът на живот между мъжа и жената, вече символ на древния завет на израелския народ, да стане сакраментален знак на съюза, който свързва Христос с неговата Църква.

Христос е съпругът, който дава самия себе си за своята съпруга. Тъй като евхаристичната жертва представлява съюза на любов на Христос с неговата Църква, в Евхаристията съпрузите намират „корена, от който произтича и е непрекъснато оживяван техният съпружески живот” (Familiaris consortio, 57). Участвайки в евхаристичната служба, съпрузите срещат и получават тайнството, в което Христос се дарява брачно като съпруг на Църквата и на света. Както Евхаристията, така и бракът има своя покаятелен момент, състои се във взаимното приемане между съпрузите и във взаимната прошка.

Както литургията, така и бракът имат своето време за слушане. В литургията се слуша Бог, който говори, в брачния съюз слушането на Бог се превежда в слушането на съпруга и в искрения диалог, който обогатява и прави двойката да расте. Така за двойката е възможно да черпи опит, представяйки непрекъснато даровете. Това е дарение тръгващо от представянето на даровете. Това е поднасяне, тръгващо от даряването на себе си и на съпруга, дар направен на другия безрезервно и без мярка. Това е дар на собственото време, на собствения труд, на интелекта, на свободата, на любовта и на собствения живот.

В литургията Исус дава на Църквата собствената жива плът, Хлябът на Живота, който е неговото Тяло; в съпружеския живот съпругът дарява на своята съпруга цялата своя личност, а съпругата се дарява на своя съпруг. Двата ритуала си съвпадат със същия реализъм и всичко това символично е посочено. Яденето на хляба има същото значение на изгарящата любов; чашата, едновременно горчива и опиваща, показва, че съпрузите се съединяват и в доброто и в лошото на живота.

Християнското семейство, родено и основано върху брака, се храни, живее и расте с Евхаристията. Участвайки в литургията и живеейки Евхаристията, то става все повече това което е, общност на живот и на любов: става домашна църква. ()
jp/rv