Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция: дори и в тишината Бог присъства и ни говори

Нуждаем се от „вътрешна и външна” тишина, за да чуем какво ни казва Бог, но и за да сме „готови да приемем Неговата тишина” когато изглежда, че „не ни слуша и не ни отговаря”. Въпреки това, „християнинът знае, че Бог е винаги присъстващ и ни слуша, дори и в мрачните моменти на нашия живот”. Доказателство за това е „тишината на Бог” в часа на Кръста на която Бенедикт ХVІ посвети катехистичната беседа на генералната аудиенция на площад „Свети Петър” в присъствието на 20 хиляди вярващи и поклонници от цял свят. С днешната катехистична беседа Папата приключи цикъла от беседи посветени на молитвата на Исус.

В началото на своята катехистична беседа Бенедикт ХVІ се позова на пост-синодалното апостолическо насърчение Verbum Domnini в което се посочва важната роля на тишината в живота на Исус, преди всичко на Голгота:

„Тук на това място сме изправени пред „Словото на Кръста” (1Кор 1,18). Словото е безмълвно, настана смъртна тишина, защото ни каза всичко, което трябваше да ни предаде”.

Кръстът Христов не ни показва само мълчанието на Исус, посочи Папата, а ни показва, че Бог говори посредством тишината:

„Божията тишина, опита от отдалечаването на Отца Всемогъщия е решителен етап в земния път на Сина Божий, въплътеното Слово. Разпнат на кръстното дърво, Той страда от болката, причинена Му от тази тишина: Боже мой, Боже мой защо си ме изоставил” (Мк. 15, 34;Мат 27,46)”.

Опита на Исус на Кръста, подчерта Бенедикт ХVІ, „открива в дълбочина ситуацията на човека, който се моли и кулминацията на неговата молитва”:

„След като сме чули и познали Словото Божие, трябва да се измерваме и според тишината на Бог, която е важен израз на самото Слово Божие”.

Динамиката на словото и тишината, която бележи молитвата на Исус през целия Негов живот, но преди всички на кръста, посочи Бенедикт ХVІ, докосва също нашия молитвен живот в две насоки. Първата, е „приемствеността на Словото Божие” за която е необходима вътрешна и външна тишина, за да може то да бъде чуто:

„Това е изключително трудно за нас в нашето съвремие, защото нашата епоха не ни позволява да се уединим; дори много пъти се има чувството, че се страхуваме да се откъснем, дори и за миг, от думите и образите, които бележат и запълват нашите дни”.

Като цитира отново пост-синодалното апостолическо насърчение Verbum Domini, Бенедикт ХVІ подчерта, че е „необходимо да осъзнаем стойността на тишината”:

„Преоткриването на централната роля на Словото Божие в живота на Църквата означава, да се преоткрие смисъла на уединението и вътрешния мир. Голямата традиция от поученията на църковните Отци ни учи, че Христовите тайни са свързани с тишината и само в нея Словото може да намери убежище в нас”.

Без тишината, продължи Бенедикт ХVІ, не можем да чуем, да се вслушаме и да получим словото. Този принцип, подчерта той, важи преди всичко за личната молитва, но също и за литургията, която трябва да бъде „богата на моменти тишина и несловесна приемственост”ì Въпреки това, продължи Папата, не е достатъчна само тишината, за да се предразположим за вслушването на Словото Божие:

„Не веднъж в нашата молитва се намираме пред тишината на Бог, изпитваме почти едно чувство на изоставяне от негова страна, изглежда ни че Бог не ни слуша и не ни отговаря. Въпреки това, християнинът знае, че Господ е присъстващ и ни слуша, дори и в мрака на скръбта, отхвърлянето и самотата. Исус уверява учениците и всеки един от нас, че Бог познава добре нашите нужди, във всеки един момент от нашия живот”.

Бенедикт ХVІ цитира емблематичният библейски откъс за Йов, който въпреки нещастията в живота съумя да „съхрани вярата си в Бог, и да заяви накрая с увереност: "Слушал бях за Теб със слуха на ухото; сега пък очите ми Те виждат”:

„Всички ние познаваме Бог само, защото сме слушали за Него и колкото повече сме отворени за Неговата тишина и нашата тишина, толкова повече го опознаваме действително. Свети Франциск Саверий се молеше, като казваше: аз Те обичам, не защото можеш да ми дадеш рая или да ме осъдиш на ада, а защото Ти си моя Бог. Обичам те, защото си Ти”.

Папата припомни, че молитвата не може да бъде истинска без „чистотата на сърцето”, прошката за неприятелите и „смелата и синовна вяра в Бог:

„На нас, които често сме загрижени за действащата ефикасност и конкретните резултати, Христовата молитва ни показва, че имаме нужда да се спрем, за да живеем моменти на съкровена близост с Бог, откъсвайки се от всекидневия шум, за да слушаме и да отидем до „корена”, който подкрепя и подхранва живота”.

При поздравите на различни езици, Бенедикт ХVІ се обърна към арменските католически епископи, които са в Рим за техния Синод. Папата изказа благодарност за тяхната „преданост към Свети Петровия приемник, който винаги ги е подкрепял в многобройните изпитания на историята”. Светият Отец отправи молитва за народите от Близкия Изток, за да постоянстват с надежда в „тежките страдания, които ги измъчват”. Папата отправи поздрави и към група вярващи от Ламеция Терме, където той бе на пастирска визита през октомври м.г., но също и към свещениците и семинаристите от Центъра за духовен живот “Vinea Mea” на движението на Фоколарините и монахините от Конгрегацията „Рабини на Исус Христос”. „Призовавам ви – завърши Папата – да предавате винаги чрез свидетелството на живота, радостта от благородния и предан отговор на божествения призив”.

svt/ rv