Целомъдрие и съпружески живот - 15

Съвременната култура не улеснява целомъдрения живот, като прибързано го отхвърля като нещо негативно, съмнително и дори смешно. Честите атаки срещу тази ценност не трябва обаче да водят до загубата от погледа на нейната голяма стойност в изграждането на една автентична междуличностна връзка, реализираща пълната реализация на съпрузите.

Първият конкретен начин за упражняване на съпружеското целомъдрие се състои в извършването на съпружеския акт по наистина персонален начин, т.е. като израз на истинската любов, във всички аспекти на съпружеския и семейния живот, намираща накрая кулминационния момент в сексуалния акт. Когато обикновеният живот е изпълнен от неприязън, омраза, липсата на диалог и взаимен респект, трудно може да се каже, че съпружеският акт е израз на истинска любов. Тогава той се явява по-скоро като едно егоистично удоволствие, превеждайки се фактически в унизително оскърбление за личността на съпруга или съпругата. С други думи не е допустим сексуалният живот на съпрузите разделен от всекидневното конкретно съществуване. Във всеки момент съпрузите са длъжни да проявяват желанието да съществуват един за друг, така че съпружеският акт да бъде коректно живян като едно дарение. Само така сексуалността става освободителна; в противен случай рискува да стане поробваща.

Не рядко личността запазва дълго време определени „рани” в сърцето, които бележат по силен начин неговата способност да дарява и да получава любов. В този процес на чувствена зрялост е фундаментално преминаването от нуждата да бъдеш обичан към радостта да обичаш пръв, по активен и безвъзмезден начин.

Съпружеската обич е също така търпение, очакване, заглаждане на „търканията” от всекидневието. Едно дълго въздържане, което не е мотивирано от сериозни и валидни причини, би могло да застраши стабилността на връзката и на верността между съпрузите.

В своето въздържано поведение, съпрузите могат да гледат с радост към лицата посветили се на девствеността. Съпрузите не са призвани да живеят вечно брачната връзка, а в една вечна връзка на любов с Бог. Ето защо казаното „да” пред Бог е вечно и свидетелствано от посветените на девствеността. ()


jp/rv