Тайнството на брака - дар на Светия Дух

Тайнството на брака като събитие на Христовия дух и изливането на Светия Дух над тези, които сключват брак в „Господа” е в състояние да преобрази тяхната любов и да ги направи способни да се обичат така както Христос обича Църквата. Става въпрос да се разбере това присъствие-действие не само в кулминационния момент на отслужването на брака, но по целия път, който го предшества, който го реализира и го следва. Светият Дух започва и припомня, актуализира, задълбочава и прави характерните дарове на тайнството брак и призванието вписано в него. По този начин общността на съпрузите е изцяло под знака на Духа изпратен от Христос възкръснал над Църквата.

Духът е вече в действие, като дар на тайнствата в началото на двамата партньори, в мъжа и в жената, които са се срещнали и избрали и стигат до решението да съберат завинаги своето съществуване „в Господа”. Тяхната любов не е един чисто човешки или пък само светски факт. Присъствието на Духа заема място в дълбочината на тяхната любов. Това е една тайнствена дейност, действаща още от времето на тяхното обещание и началото на брака като форма на присъствието на Бог-Любов, вписано в бъдещите съпрузи и в тяхната любов: една тайнствена дейност, която подтиква годениците към увековечаване на любовта. Призовава ги да живеят времето, което ги разделя от отслужването на брака като един кайрос, като едно привилегировано време на диалог, на отговорност и на вяра , по време на което си поставят условията за това, което биха искали да бъдат. Затова не би трябвало да се поставя едно абсолютно разграничение между времето преди и след отслужването на брака.

Християнският брак не е друго освен реализирането на съюза на любов, вече живян от двамата годеници, правейки го знак и участие в единението на любов на Христос към Църквата. Времето на годежа придобива фундаментално теологично значение. Той не е само един преходен момент, а един дар от Бога и едно време на благодат, по време на който Духът е вече в действие, при условие, че са налице условията, за да приготви пълното реализиране на това „тайнство на двойката”, което ще се реализира от акта на брака. Това е едно от измеренията типични за присъствието на Светия Дух в църковната общност: изпращането му от Отца и от Сина, както за да осъществи делото на Исус, така и за да му даде пълнота. ()

jp/rv