Съпружески морал и сакраментална изповед

Църквата ясно съзнава нуждите засягащи тайнството на Покаянието на доктринално ниво. Не може обаче да се отрече, че в днешния свят е налице известна празнота в превеждането в пасторалната практика на тези поучения. Необходимо е да бъдат преведени в пасторалната практика онези абсолютни морални принципи, регулиращи съпружеския живот. Папа Йоан Павел ІІ повери на Папския съвет за семейството задачата да изготви документ, който да бъде указател в по-голямата част от случаите на съмнения на съвестта, засягащи съпружеския съюз.

Както сочи самото заглавие, този документ се обръща на първо място към изповедниците и съдържа кратки размишления и предупреждения по практически морални в проси свързани със съпружеския живот и изповедта. Намерението е двойно: от една страна да предложи на изповедниците един наръчник, за да могат по-добре да осветляват съвестите на каещите се в съвършена вярност с католическата доктрина; от друга – иска да насърчи по-голямата хомогенност в личното отслужване на тайнството изповед, така че покаятелната практика да стане по-достъпна и желателна за грешниците. Всички християни имат правото да намерят в изповедника прием, насърчение и подходящи съвети, както и готовността да раздават тази прошка на Бог, от която имаме нужда за поддържането и растежа по пътя към светостта.

Главната цел на документа е да потвърди доктрината на Църквата относно целомъдрието и отговорната прокреация при отслужването на таинството покаяние. Целта на документа не е да даде отговор на въпросите засягащи брачното целомъдрие, а само що се отнася до трудностите в практиката на контрацептивните средства. Съпружеският морал не се свежда само до проблема на контрацептивните средства. Не трябва да се забравя, че в рамките на сексуалността може да съществуват поведения, които обиждат тежко достойнството на съпруга и са в явен контраст със съпружеската любов. Достатъчно е да се помисли за прелюбодеянието, за различните форми на съпружеска невярност, за възможните форми на психическо, а дори и физическо насилие, които могат да бъдат налице в съпружеските отношения. В контекста на помирението, това има връзка винаги с Бог, търсен според човешките сили на каещия се, нито пък може да бъде забравен съпружеският контекст, в който той живее, водещ съпрузите до по-дълбокия диалог на взаимната любов.

Повтарянето на същите грехове, дори да е често, не е повод за отричане на опрощението. Това, което изповедникът трябва да стори в подобни случаи е да насърчава да не се губи доверие, с увереността че Бог е по-голям от нашия грях и от нашата слабост. ()

jp/rv