Равни права на мъжа и на жената

Енцикликата на Папа Йоан ХХІІІ Pacem in teris (1963) се спира за навлизането на жените в обществения живот, за тяхната нужда да бъдат признавани и ценени в домашния и в социалния живот като личности, а не като „инструменти”. По-нататъшното вероучителстване и по-специално това на Папа Йоан Павел ІІ се спира не веднъж на тази тема. Пълният респект на достойнството на жената е едно дълбоко въжделение, чиито изрази се намират според различните степени в целия свят. Важното е да се схване първостепенното вдъхновение, свързано с евангелските изисквания, целящи да навлязат в тъканта на човешката история.

Признаването на собственото достойнство насърчи в някои феминистки течения остра защита. За тази прекаленост допринесоха два интелектуални и идеологически фактора.
Утвърждаването на правата на жената почерпи от марксистката концепция за класовата борба своя инструмент и своя език. Различието между мъжете и жените бе представено като антагонизъм и съперничество; в последствие каузата на жените бе асимилирана от борбата на потиснатите за тяхното освобождение. Мъжът доминираше и на неговата власт трябваше да противостои едно женско противовластие. По този въпрос са значими позициите на Симон дьо Бувоар, според когото „женствеността не е една същност, нито една природа”, а културен и исторически факт поддаващ се на радикални промени.

Схемата на борбата с марксистки произход се свързва често пъти с друг един идеологически факт, този за либерал-индивидуалистичната концепция. Жената отстоява своите „сексуални и възпроизводителни права”, разбирани като права на индивида, ревнив към своята автархия. По тези въпроси Светото писание дава ценни просветления.

Природният разум е в състояние да долови смисъла за достойнството на жената. Той е подкрепян от Словото Божие, което разкрива неговата пълнота и приложения. Библията ни осветлява допълнително върху едно друго измерение на проблема: историческото. Чрез греха човекът въведе един дълбок безпорядък, чиито последствия се отразиха тежко върху него. За жената това ще бъдат родилните болки и нейното подчинение на мъжа. Два откъса от Новия Завет отварят освободителните перспективи. Исус припомня разказа за сътворението и закона на Мойсей като казва: „Поради вашето жестокосърдие ви е позволил Мойсей да напускате жените си; но отначало не беше тъй” (Мт 19,8). Твърдостта на сърцето връща към историческото условие на човека грешник, което обяснява толерантността на древния закон. Но при Новия закон мъжът е в състояние да преоткрие първоначалния промисъл и да живее според изискванията на своята природа.

Вторият мотив са думите на св.Павел от Новия закон, който четем в Послание до Галатяните (3,26-28): „Няма вече юдеин, ни елин, няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски, защото всички вие едно сте в Христа Исуса”. В тези думи се намира силното потвърждение на равенството. ()


jp/rv