Бракът и неговата неразтрогваемост - 16

Бракът и неговата неразтрогваемост е предмет и на книгите от Светото Писание. Новият Завет например е характеризиран от твърдото отхвърляне на каквато и да е сексуална връзка извън брака или против природата. В това той следва старозаветното израелско проповядване и води до преодоляването на легалната практика от късния юдаизъм, която Исус осъжда. Изкупителната мисия на Исус е възможна и реална, само защото Евангелието е спасителната прошка, която открива силата на Бог във времето. От тук идва едно съществено ново отношение към жената, тя не е собственост на съпруга, а другар и с еднакво достойнство пред него и пред Бог.

В Евангелието на Матей (19,3-9) фарисеите питат Исус дали е законно да изгонят съпругата „по каквато и да е причина”. Питат го – четем в текста – за да го изпитат (19,3) и за да видят към коя школа на равините се числи: дали към тази на Рави Шамаи (допускаща развода само в редки случаи), или към тази на Рави Хилел (приемаща на практика развода за всякакъв недостатък на жената – например за неумението й да готви…. Исус отговаря осъждайки позициите на двете школи и предлага първоначалния промисъл на Бог за брака: „Не сте ли чели, че създателят отначалото ги създаде мъж и жена и каза: „Не сте ли чели, че Създателят отначалото ги създаде мъж и жена и каза: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи до жена си и ще бъдат двамата една плът”? Тъй че те вече не са двама, а една плът. Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва” (19,4-6)

Вторият Ватикански събор в догматичната конституция Lumen Gentium и в пасторалната Gaudium et Spes, намери онази съвместна визия, в която различните измерения и елементи на брачната дейноствителност са доведени до една съществена хармонична цялост. Ключовата точка на този прогрес е представянето на тайнството брак в перспектива на историята на спасението, на съюза между Бог и Израел, между Христос и Църквата.

От действителността на брака като „съюз на Господа”, произтича задължението за взаимната вярност. За разлика от Израел, Църквата, съпруга на Христос, е потвърдена в един окончателен и верен съюз от страна на Бог. Християнският брак е фигура и живо участие в този съюз. Верността на християнските съпрузи – освен от земната действителност на истинската любов – извира от дълбоката природа на брака. Този „интимен съюз, като взаимно дарение на две лица, изисква пълната вярност на съпрузите и неразтрогваемост, четем в Гаудиум ет спес. Тази вярност- неразтрогваемост е конкретният начин, за да се прояви и реализира пълният смисъл на благодатното събитие на брака. Да-то, което съпрузите са си разменили и казали в Господа е вече част от да-то, което Христос каза на Църквата. ()
jp/rv