Бенедикт ХVІ: необходим е морално убедителен отговор на проблема с безплодието

Бракът между мъжа и жената е „единственото достойно място” за създаването на нов човешки живот, който винаги е дар Божи”. Това подчерта Бенедикт ХVІ в словото си пред участниците в ХVІІІ генерална Асамблея на Папската Академия за живота, които прие днес на аудиенция във Ватикана, в края работните сесии на тема „Диагноза и терапия на безплодието”. Асамблеята на Папската Академия започна на 23 февруари.

„Продължавайте по поетия път на интелектуално честната наука, търсеща постоянно човешкото благо, но без да пренебрегва диалога с вярата”. Това бе насърчението на Бенедикт ХVІ към участниците в генералната Асамблея на Папската Академия за живота, придружени от нейния председател монс. Игнасио Караско де Паула. Папата припомни „вярата, която Църквата винаги е полагала във възможностите на човешкия разум и в строго вършената научна работа, която винаги взима под внимание моралния аспект”. Бенедикт ХVІ се позова на темата на Асамблеята, подчертавайки „хуманната и социална важност, особената научна стойност и конкретната възможност за едни плодотворен диалог между етическото измерение и биомедицинското изследване”.

Папата призова към „интелектуална честност” в извършваната работа, която е „израз на една наука, която поддържа буден духа си в търсенето на истината, в истинското служение за човешкото благо и която избягва опасността да се превърне в чиста функционална практика”. Пред проблема за безплодието при двойките, Бенедикт ХVІ припомни на участниците в Асамблеята, че са избрали да „се позоват и вземат под внимание моралното измерение на този проблем, търсейки пътищата на една правилна диагностична оценка и една терапия, която да коригира причините за безплодието”:

„Този подход се поражда от желанието не само да се даде дете на двойката, но и да възвърне на съпрузите тяхната плодовитост и достойнството, че са отговорни за техния прокреативен избор, да бъдат сътрудници на Бог в раждането на един нов живот. Търсенето на диагноза и терапия е най-правилният научен подход за проблема с безплодието, но също и най-зачитащият човешката цялост на двойката. Именно поради това, съюзът между мъжа и жената в общението на любовта и живота, което е бракът, е единственото достойно място за създаването на един нов живот, който винаги е дар”.

Като припомни Инструкцията „Donum vitae” Бенедикт ХVІ подчерта, че легитимните родителски въжделения на двойката, изправена пред проблема с безплодието, трябва „да намерят, с помощта на науката, отговор, който да зачита изцяло тяхното достойнство на личности и съпрузи”:

„Човешкото и християнско достойнство на прокреацията, не се състои в един „продукт”, а в нейната връзка със съпружеския акт, израз на любовта между двамата и на техния не само биологически, но и духовен съюз”.

Папата се спря и на съвременното общество, което пред „обаянието на технологията от изкуственото оплождане, смята за „странни” смирението и точността с които членовете на Папската Академия за живота разглеждат този проблем. Папата изрази своето „насърчение и подкрепа” към „благородното служение в защита и в полза на живота”, дори понякога това да става в „научно-медицински контекст, където истината е засенчена”. По време на десетата годишнина на Енцикликата Fides et Ratio, през 2008, Бенедикт ХVІ припомни, че „лесната печалба, или по-точно, арогантността да се заеме мястото на Създателя”, имат понякога „решаваща роля”, приемайки „опасни за самото човечество характеристики”:

„Днес сциентизмът и логиката на печалбата доминират в научното поле на безплодието и човешката прокреация, ограничавайки понякога много други сфери на научно изследване”.

От друга страна, продължи Папата, Църквата „отдава голямо внимание на страданията на безплодните двойки, полага грижи за тях и именно заради това насърчава медицинското търсене”. Въпреки това, „не винаги науката е способна да отговори на желанията на много съпрузи”:

„Още веднъж искам да припомня на безплодните двойки, че това не е причина тяхното съпружеско призвание да страда. Съпрузите, по причина на тяхното кръщелно и брачно призвание, са призвани винаги да сътрудничат с Бог в създаването на едно ново човечество. Призванието към любовтта, е призвание към себеотдаването и това е една възможност, която нито едно органично състояние неможе да възпрепятства. Ето защо, там където науката не може да намери отговор, той е даден от светлината на Христос”.

В своята Енциклика Deus caritas est, Бенедикт ХVІ посочва, че вярата позволява на „разума да изпълнява по-добре своето задължение и да вижда по-добре това което и е присъщо”. Днес, припомни Папата, „културната матрица създадена от християнството – вкоренена в потвърждението за съществуването на Истината и разбирането на действителността на светлината на Върховната Истина – допринесе в средновековна Европа за развитието на модерното научно знание”.

Бенедикт ХVІ завърши словото си, отправяйки апел към „видните учени и всички членове на Академията, ангажирани в насърчаването на живота и човешкото достойнство” да „не забравят за тяхната фунадментална културна роля в обществото и влиянието, което имат в оформянето на общественото мнение”. Като припомни Втория Ватикански Събор и насърченията на Йоан Павел ІІ към учените, Папата отправи препоръки към присъстващите:

„Хората имат доверие във вас, защото служите на живота, имат доверие във вашите усилия в подкрепата на онзи, който се нуждае от утеха и надежда. Не се поддавайте никога на изкушението да се отнасяте към благото на хората, свеждайки го до чисто технически проблем! Безразличието на съвестта по отношение на истината и доброто е опасна заплаха за истинския научен прогрес!”.

svt/ rv