Бенедикт ХVІ към римските свещеници: бъдете смирени и не се поддавайте на светските мнения

„Живейте достойно званието, което сте получили”. Това е призивът отправен от Бенедикт ХVІ към свещениците от Римския диоцез, които прие тази сутрин за традиционната аудиенция за Великите пости. Пред свещениците Папата изнесе Lectio divina, спирайки се на четвърта глава от Посланието на Свети Павел до Ефесяните (4, 1-16). Бенедикт ХVІ призова свещениците, придружени от кардинала викарий Агостино Валини, да бъдат „смирени и да не се поддават на светските мнения”.

Епископът на Рим среща свещениците от неговия диоцез. Събитие, превърнало се в традиция в началото на великопостното време, което винаги предоставя на свещениците повод за обновление във вярата. Бенедикт ХVІ изрази своята радост от присъствието на многобройните свещеници, които определи като „силна Божия войска”, готова за битките на нашето време. Като се позова на откъса от посланието на Свети Павел до Ефесяните, Папата насочи вниманието към призива за свещенство:

„Голямото страдание на Църквата в Европа и Запада, посочи Светият Отец, се поражда от липсата на звания. Но Господ, винаги призовава да го следваме, нужно е само да се вслушаме в гласа Му”.

Предаността към призива на Господа, подчерта Бенедикт ХVІ, налага прилагането на някой необходими добродетели, сред които смирението, кротостта и великодушието. По-специално Папата се спря на смирението, отбелязвайки че „онзи, които е смирен притежава свободата да се противопоставя на доминиращото мислене. Това смирение, ми дава истината”. „Противна на смирението е гордостта, която стои в корена на всички грехове”. Според Папата да си християнин, означава „да се преодолее това изкушение, защото смирението е преди всичко живот в истината: способността да осъзная, че и в малкото мога да бъда голям”:

„Необходимо да се научим да приемаме това и оттук да се научим да приемаме нашата позиция в Църквата, нашето нищожно служение, което в очите на Бог е голямо. В това се състои смирението, това е реализмът, които ни прави свободни”.

Липсата на смирение, отбеляза Папата, поражда разделението в Църквата:

„Смирението е основната добродетел на единството и само чрез него се разраства единството в Тялото Христово: само по този начин ние действително сме единни и получаваме богатството и красотата на единението”.

Друг голям проблем за съвременната Църква, продължи Бенедикт ХVІ, е религиозната неграмотност:

„Не можем да растем и да бъдем единни с тази неграмотност. Ето защо, трябва отново да поставим в центъра на нашия живот съдържанието на вярата, но не като пакет от догми и закони, а като богатство на единството и единствената реалност, която се разкрива в своята дълбочина и красота”.

Папата се спря на важността на Годината на вярата, насърчавайки катехистичното обновление, за да може хората да опознаят вярата и оттук да опознаят Христос. Бенедикт ХVІ отправи критики и към онези богослови според които Бог не е всемогъщ, защото злото съществува в света. „Силата на злото не пребъдва – посочи Папата – а пребъдва само Бог. Това е нашата надежда: да победи светлината и любовта”. Папата се спря и на онези наши съвременници, които се определят като зрели вярващи, защото са се „еманципирали от поучителната власт на Църквата”:

„Резултатът от това не е една зряла вяра, а по-скоро една зависимост от светските течения, от светските мнения, от диктатурата на средствата за комуникация, на мнението, че всички искат и мислят. Това не е истинската еманципация”.

Истинската еманципация, посочи Бенедикт ХVІ, „е да се освободим от тази диктатура на мнения и да вярваме в Бог. „Само в свободата на чеда Божии, които заедно вярват в Тялото Христово – завърши Папата – можем да бъдем наистина свободни и способни да отговорим на предизвикателствата на нашето време”.

В края на срещата със свещениците Папата им връчи текст озаглавен „Избран от Бог за хората”. Става въпрос, посочва в увода на текста кард. Валини, „за едно правило на живот, разбрано повече като идеал за следване, а не сбор от закони: една духовна насока, един пътеводител за благосъстоянието на нашите свещеници”. „Текстът, плод от Годината на свещеника 2010, насърчен и обогатен със специално посвещение от Светия Отец Папата - се чете в комюнике на Римския диоцез – е дело на диоцезалния презвитерски съвет. То е средство, черпещо от изворите на Писанието и богатството на Поучителната власт и богословско-духовния размисъл над свещеническото служение, така както и от живота на многобройните свети римски свещеници. Текстът е предложен на всички свещеници, за да израстват в радостта на общото призвание и свещеническото единство”.

svt/ rv