Берлинале 2012: след 20 години Златната мечка се завръща в Италия

62 -то издание издание на авторитетния филмов фестивал Берлинале завърши с две големи изненади. Първата е, че за втори пореден път решенията на международното и икуменическото журита си съвпадат. Втората изненада е , че след повече от 20 години италиански филм спечели „Златната мечка”. Ако през 2011 г., журитата се споразумяха относно добрия турски филм "Бал" на режисьора Семик Капланоглу, тази година всички бяха единодушни относно "Цезар трябва да умре" на братята Паоло и Виторио Taвиани.

Действието се развива в римския затвор Ребибия сред затворници, осъдени за сериозни престъпления като убийство, международен трафик на наркотици, мафия и Камората. Филмът следва кастинга, репетициите и представянето на шекспировия "Юлий Цезар", според методите на работа на театралния режисьор Фабио Кавали. Пред човешките съдби, търсещи изкупление в изкуството, двамата възрастни режисьори откриват онази строга простота на постановката, която характеризира тяхната зрялост, представяйки един не само вълнуващ, но и необходим филм. Доброто качество на берлинския фестивал е благодарение и на останалите награди, връчени не само от Международното жури, но и от паралелните журита.

Ако „Сребърната мечка” и Специалната награда на журито, бяха присъдени на "Само вятър" на унгарския режисьор Бенедек Флигауф, разказващ за целевите убийства на ромските семейства в страна, консумирана от расовата омраза, което е особено важно от художествена и политическа гледна точка, то не по-малко важна е работата на немския режисьор Кристиан Петцолд, който с филма "Барбара" ни разкрива проблематичния портрет на една жена, лутаща се между примамливата мисъл за бягство и достойнството на труда. Изключително важни ни се струват поне още две други награди: „Специалната Сребърна Мечка” и наградата "Алфред Бауер", въплъщаваща таланта на двама млади автори.

Първата награда спечели "Сестра" на швейцарката Урсула Майер, а втората за "Taбу" на португалеца Мигел Гомес, който спечели и наградата на международната преса ФИПРЕСИ.

Ако швейцарският филм е особено силен, защото разкрива социалните проблеми и нужди на човечеството, съществуващи в проспериращата Хелветска Конфедерация, португалският се оказва истинска изненада за фестивала, както заради любопитния повествователен подход, така и заради иновативната постановка, която продължава да очарова.

ven/ rv