2012-02-20 09:05:36

Берлинале 2012: След 20 години Златната мечка се завръща в Италия


62 -то издание издание
на авторитетния
филмов
фестивал Берлинале завършва с две големи изненади.
Първата е, че за втори пореден път решенията на международното и Икуменическото журита си съвпадат. Втората изненада е, че след повече от 20 години италиански филм спечели „Златната мечка”.
Ако през 2011 г., журитата постигнаха съгласие за добрия турски филм "Бал" на режисьора Семик Капланоглу, тази година всички бяха единодушни относно "Цезар трябва да умре" на Паоло и Виторио Taвиани.

Действието се развива в римския затвор Рибибия сред затворници, осъдени за сериозни престъпления като убийство, международен трафик на наркотици, мафия и Камората. Филмът следва кастинга, репетициите и представянето на шекспировия "Юлий Цезар" според методите на работа на театралния режисьор
Фабио Кавали. Пред човешките съдби издълбани от живота, които търсят изкупление в изкуството, двамата възрастни режисьори, откриват онази строга простота на постановката, която характеризира тяхната зрялост, представяйки ни един не само вълнуващ, но и
необходим филм.

Доброто качество като цяло на берлинския фестивал е благодарение и на останалите награди, връчени не само от
Международното жури, но и от паралелните журита.
Ако в действителност, „Сребърната мечка” и Специалната награда на журито, бяха присъдени на "Само вятър" на унгарския режисьор Бенедек Флигауф, разказващ за целевите убийства на ромските семейства в страна, консумирана от расовата омраза, която е особено важна
от артистична и политическа гледна точка, то не по-маловажна е работата на немския режисьор Кристиан Петцолд, който с "Барбара" разкрива проблематичния портрет на една жена, лутаща се между примамливата мисъл за бягство и достойнството на труда.

Изключително важни изглеждат още две други награди: „Специалната Сребърна Мечка” и наградата "Алфред Бауер", въплъщаваща таланта на двама млади автори. Първата награда се отнася за "Сестра" (Мите, това е английското заглавие, проверено е ) на швейцарката Урсула Майер, а втората за "Taбу" на португалеца Мигел Гомес, който спечели и наградата на международната преса ФИПРЕСИ.

Ако швейцарският филм е особено силен, защото разкрива социалните проблеми и нужди на човечеството, съществуващи в проспериращата Хелветска Конфедерация, то португалският се оказва истинска изненада за фестивала, както заради любопитния повествователен подход, така и заради иновативната постановка, която продължава да очарова.

ven/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.