Бенедикт ХVІ към 22- мата нови кардинали: мисия според логиката на Христос, а не тази на света

Служете на Църквата „с любов и сила” и бъдете неразривно свързани с Папата. Това бе призива отправен от Бенедикт ХVІ към 22-та нови кардинали по време на редовната Консистория, която предстоятелства в Базиликата „Свети Петър”. 7 от тях са италианци, 4 от американския континент и 2 от Азия, a 18 имат право на избирателен глас. Сред новите кардинали са монс. Доминик Дука, архиепископ на Прага, монс. Тимоти Долън, архиепископ на Ню Йорк, монс. Райнер Мария Вьолки, архиепископ на Берлин, Джон Тонг, архиепископ на Хонг Конг, монс. Лучиан Мурешан, архиепископ на Фагараш и Алба Юлия в Румъния. В края на церемонията Папата и обновената Кардиналска колегия одобриха канонизацията на седем Блажени на Католическата църка.

В служение на Слугата на Божиите слуги. Това е дълбокото съдържание на кардиналското достойнство. В краткото си размишление, Бенедикт ХVІ разясни смисъла на кардиналското звание, което трябва да ги обединява „с нови и по-силни връзки не само към Римския Папа, но и към цялата общност от вярващи по света”. По време на церемонията Папата връчи на новите йерарси червената кардиналска шапчица, кардиналския пръстен и титулярното име на църква или диоцез, като подчерта, че червения цвят символизира "абсолютното и бозусловно посвещение", дори "ако е необходимо" и с проливането на собствената кръв:

„Освен това, от кардиналите се изисква да служат на Църквата с любов и плам, с яснотата и мъдростта на учители, с енергията и силата на пастири, с предаността и смелостта на мъченици. Те трябва да бъдат видни служители на Църквата, която в Петър намира своя видим фундамент на единство”.

Бенедикт ХVІ се спря на евангелския епизод в който Яков и Йоан искат от Исус да седнат от неговата дясна и лява страна, посочвайки противоречието между две несъвместими логики: на дара и властта. Нашия всекидневен живот „не притежава стила на властта и славата”, подчерта Папата, цитирайки Христовите думи от евангелието за връзката която трябва да свързва учениците му помежду им:

„”Сред вас не е така: който иска да е голям сред вас, ще бъде ваш слуга, а който иска да бъде пръв сред вас, ще бъде раб на всички”. Господство и служение, егоизъм и алтруизъм, притежание и дар, интерес и безвъзмездност: тези дълбоко противоречиви помежду си логики се срещат във всяко време и място. Но по пътя избран от Исус не съществува никакво съмнение”.

Христос „получи славата, защото бе слуга”, по този начин „мечтите за слава на Апостолите”, посочи Папата цитирайки Свети Кирил Александрийски може да бъде „насърчение за смирение”:

„Нека цялостното себеотдаване на Христос на Кръста да бъде за вас начало, стимул и сила за една вяра, която действа в любовта. Нека вашата мисия в Църквата и в света да бъде винаги и само „в Христос”, да отговаря на Неговата логика, а не тази на света. Нека вашето служение да бъде озарено от вярата и вдъхновено от любовта, които се произхождат от Славния Кръст на Господа”.

Папата отправи и специално искане към новите кардинали:

„Молете се и за мен, за мога винаги да предоставям на Божия народ убедително свидетелството за доктрината и да държа със смирена решителност кормилото на светата Църква”.

Това е четвъртата Консистория в понтификата на Папа Бенедикт ХVІ. С нея броят на кардиналите нарасна на 213, от които 125 са потенциални избиратели на нов папа. Някои от новите кардинали заемат висши длъжности в Римската Курия: монс. Фернандо Филони, префект на Конгрегацията за евангелизация на народите; монс. Мануел Монтейро Де Кастро, главен пенитенциер; монс. Сантос Абрил и Кастело, архиерей на папската базилика Санта Мария Маджоре; монс. Антонио Велио, председател на Папския съвет за пастирска дейност сред мигрантите. Трима от новите кардинали са представители на академичния свят: монс. Жулиен Риес почетен професор по история на религиите в католическия университет в Ловиано, отец Проспер Грек, консултант към Конгрегацията за доктрината на вярата и отеца йезуит Карл Бекер, почетен доцент в Папския Грегориански университет.

Румънският архиепископ от гръко-католическата църква, Лучиан Мурешан, изрази пред микрофона на Радио Ватикана своята радост и благодарност. 80 годишният неокардинал е родом от малък град в Трансилвания и е едно от 12-те деца в семейството. По време на комунистическия режим е принуден тайно да учи богословие, а след това и да бъде ръкоположен за свещеник през 1964. Издигнат е в епископски сан през 1990, а през 2005 Бенедикт ХVІ го назначава за върховен архиепископ на гръко-католическата църква.

*********
„Колкото повече вниквам в значението на това събитие, толкова повече си давам сметка, че не съм достоен , никой не е достоен за такова достойнство: само Господ може да го направи. Никога не съм имал стремежи за кардиналски сан. Винаги съм имал горещото желание да бъда свещеник. Майка ни често ни повтаряше: „От десет деца, нека поне едно да стане свещеник и служи на олтаря на Господ”. Когато нейните думи станаха реалност, изпитах голяма болка, защото бях ръкоположен тайно и не трябваше да казвам това на никой, дори на родната си майка. Но вече бях свещеник и благодарях на Бог, че ми даде най-големия дар в живота. Никога не съм си представял че мога да бъда призван за кардиналското достойнство. Мъченичеството на нашата Църква и нашите епископи в Румъния, за които очакваме да бъдат канонизирани за светци, ме утешават и ми дават кураж, въпреки моята възраст и всички трудности, които трябваше да изпитам. Получих всичко от ръцете на Господ и продължавам да получавам”.

svt/ dg