Бенедикт ХVІ: Бог никога не ни изоставя в изпитанията. Апел за закрила на многодетните семейства

Трябва да се молим за „онези, които са ни наскърбили”, за да може „Божията светлина да изпълни техните сърца” и да се поверим изцяло на Бог, уверени, че „въпреки трудностите, проблемите и страданието, няма да останем извън Неговите ръце. Това каза Папата, тълкувайки молитвата на умиращия на Кръста Христос (Лук. 23, 34-46) на която посвети днешната генералната аудиенция. В препълнената с вярващи и поклонници от цял свят аула „Павел VІ” във Ватикана, Папата подчерта, че Христовите думи на Кръста дават „важни насоки за нашата молитва, но-най вече я насочват към непоколебимата вяра и надежда”:

„Исус иска от Отца да прости на онези, които го разпнаха и ни приканва към трудният жест да се молим и да простим на онези, които са ни наскърбили или са ни направили някакво зло, за да може Божията светлина да озари тяхното сърце. Освен това Исус ни приканва в молитвата да бъдем милосърдни и изпълнени с любов, така както е Бог към нас”.

В моментите преди разпъването на кръста, по-специално в искането му за прошка за палачите, посочи Папата, Исус живее изцяло „своята синовна връзка с Бог Отец”. Силно впечатление прави отговора на Исус към разбойника, разпънат заедно с Него на кръста: „Днес ще бъдеш с мен в рая”:

„С този отговор Исус дарява непоколебимата надежда, че Божията доброта може да ни докосне дори и в последния момент от нашия живот и, че искрената молитва, дори и след един грешен живот, среща отворените ръце на добрия Баща, който очаква завръщането на сина”.

„Отче! В Твоите ръце предавам духа си”: с тези думи, подчерта Бенедикт ХVІ, „Исус се поверява изцяло на Отца”. Думи, които са „вик за крайно и цялостно поверяване на Бог”:

„Молитвата на Исус пред смъртта е драматична, така както е драматична за всеки човек, но същевременно е изпълнена с онзи дълбок вътрешен мир, който се поражда от вярата в Отца и от волята да се предаде изцяло на Него”.

Оттук, посочи Папата, можем да разберем, че „Исус се предаде в ръцете на хората, но в ръцете на Отца, Той полага своя дух”. Поверяване, което е „знак на надежда”:

„Умиращият на Кръста Исус, поверил се изцяло в ръцете на Бога Отец, ни предава сигурността, че колкото и да са трудни изпитанията, колкото и да са големи трудностите и страданията, никога няма да бъдем извън Божиите ръце, които ни сътвориха и ни подкрепят и придружават по пътя на живота, защото са водени от една безкрайна и предана любов”.

При поздравите на различни езици, Папата се обърна към италианската Асоциация на многодетните семейства. В днешния социален контекст, отбеляза Бенедикт ХVІ, „многодетните семейства са свидетелство за вярата, смелостта и оптимизма, защото без деца няма бъдеще”:

„Пожелавам да бъдат направени допълнителни и подходящи социални и законодателни намеси за закрилата и подкрепата на многодетните семейства, които са богатство и надежда за цялата страна”.

svt/ rv