Детската студия към ансамбъл „Добруджа” победител на Международния фестивал „Децата на света”

Детската студия към ансамбъл „Добруджа” получи специалната премия „Кладуио Крешенцо” – „Една капка за живота”, посветена на почетния президент на фестивала „Децата на света”, който се проведе от 3 до 6 февруари в Агридженто на о.Сицилия. Пъстроцветна фолклорна смесица от танци, различни култури и традиции обедини децата в духа на братството, приятелството и мира между народите. „Ценности, които имат двойна стойност, защото се разпространяват от децата, които умеят да ги предават много естествено и спонтанно”, каза кметът на Агридженто, Марко Дзамбуто, посрещайки участниците. Но не само фолклор, а и солидарност, тъй като сумата от продадените билети е предназначена за дейността на Мисионерките на милосърдието на Майка Тереза Калкутска в Палермо. Детският празник, превърнал за няколко дни Агридженто в световна фолклорна столица, завърши в залата на „Палаконгреси” със зрелищна хореография на всички участници хванати за ръце на фона на песента „Кръгът на живота”, отразяваща мотото на 12-то издание на фестивала: „Децата помагат на децата”.

„Това е признание за усилията на групата в разпространяването на солидарността и правата на децата по света”, каза кметът на Агридженто, връчвайки премията на главния художествен ръководител на детската студия към ансамбъла в град Добрич, Стоян Господинов. В ансамбъл Добруджа той танцува като професионалист в продължение на 21 години, а вече десета година е главен художествен ръководител на ансамбъла. Повече от 20 години преподава в различни школи. В преподавателската му дейност влиза и подготовката на ансамбъл “Кога”, Япония, който изпълнява изключително български народни песни и танци. От дълги години се занимава и с ансамбъл Радуга, един от водещите в Украйна. Създава детска студия към ансамбъл Добруджа, за да може да черпи подготвени кадри за професионалния ансамбъл:

Как децата приеха наградата ?
Стойността на наградата е емоционална, децата много се радват и са много доволни от своето участие, че са допринесли за развитието на световната танцова култура. Самата награда представлява дъждовна капка, която пада в морето и образува кръговрата на живота , как от малките деца, които започват да танцуват, да стигнат до големите танцьори, това е целта на архитекта, който е измислил тази награда.

Какво друго дава на децата този фестивал?
Нивото на фестивала в град Агридженто винаги е било много високо, тъй като се подбират много ансамбли. Тази година имаше представители от Индонезия, Грузия, Украйна, Румъния , България и 6 детски колектива от Италия. Това дава много широка равнина за приятелство на нашите деца с децата по света. Да обменят опит в танците, да се сприятелят, да си поддържат тези приятелски връзки и отношения и да се канят помежду си за следващи фестивали, което много се харесва от децата. Също така, тези запознанства и приятелства водят до нови детски игри. Нашите деца представиха един много интересен начин за общуване, когато се съберат в нашата студия и си играят една детска игра с песнички. Тук научиха още три четири такива детски игри, в които веднага се включиха и нашите деца с огромно удоволствие, и това доведе до много нови и нови приятелски запознанства между всички деца от фестивала.

А как италианската публика възприема българския фолклор, особено представен от деца?
Трябва да кажа, че италианците са с изключително темпераментна и топла кръв и когато нашите деца започват да танцуват всички ги гледат с интерес, а имаше и много моменти, в които публиката започваше да ръкопляска, като всяко наше завършване беше с брависимо, с дълги аплодисменти, на моменти дори станаха на крака, а нашите деца жизнерадостно танцуваха и точно това беше част от причината да бъдем наградени, това беше майсторското изпълнение на децата, как ентусиазирано с вътрешен плам децата танцуваха и допринесоха за невероятните аплодисменти на самата публика в Агридженто.

Наградата символично представя капката с кръговрата, което може да се тълкува и като предаване на ценностите между поколенията. Кои ценности от фолклора сме забравили?
Една от ценностите, не говоря само за фолклора, но която ние малко позабравихме е връзката с Църквата. Значи преди във всяко едно училище се изучаваше вероучение, което в момента го няма и сега се борим за това да има вероучение, за да може десетте божи правила да се наложат сред децата, да бъдат добри християни. Това е едно от нещата, които сме забравили. След това има много фолклорни песни, които също не са видели бял свят. Една част от тези песни сега, има ги записани като текст, има ги като нотен текст, трябва да се извадят, да се запишат и децата да се възпитават в този дух на автентични народни песни и хора.

Какво могат да почерпят децата от фолклора?
От съдържанието на фолклора децата могат да се запознаят с автентичността на фолклора на нашия народ, със самия бит и култура на българина, когато ги обучаваме във фолклорните танци. Много от танците ни са свързани със селскостопанския трудов живот на българина, как преди се e трудил, как със шиниците, с тези крини са сеели посевите, как са косили, как са се радвали на урожая, после, когато има добра година, добро плодородие значи може да се изхрани семейството, може да се радва. Това са все песни и танци, в които ние възпитаваме децата. Значи ние ги възпитаваме в тази насока да бъдат весели, жизнерадостни, да знаят, че трябва да се трудят, за да могат да се развиват в живота. А в срещата с децата от света те могат да се запознаят с другите култури , с друг начин на живот, как децата на другите държави се развиват и какви са техните танци, каква е тяхната специфичност при танцуване. Как като погледнеш например една украинка в лицето, тя сияе от красота, как като погледнеш едни деца от Грузия те играят на пръсти. Това дава на нашите деца изключително богата култура в световното фолклорно наследство. Когато му обясниш на детето всичко, когато се запознае с най дребните елементи на нашите костюми, на нашето танцуване, на нашите инструменти, с шевицата, как българката с години е сътворявала тези шевици , така, по този начин ние можем тези културни ценност да ги запазим, за да не се унифицираме с другите народи, с другите култури, дори след влизането ни в европейския съюз, което е изключително радостно, ние трябва да запазим нашия бит и култура, да ги запазим за вечността за нашите деца.

След такава солидна кариера във фолклора и във фолклорната култура, подготвяте ли някакъв по-голям проект?
Мечтата ми е да осъществя един голям проект с ансамбъл Добруджа “Легенда за Индже войвода”. Йовков, Добруджа, Добрич, село Красен, той е свързан с нашия район и когато бях студент невероятно много четях негови разкази. Разказът в който съм влюбен е “Легенда за Индже войвода”. Аз представих една малка част като дипломна работа, но тъй като това е много голям ,обемист проект, искам да го направя, да създам с националния ансамбъл и с детската студия, защото там трябват някъде около 100-120 човека. Това ми е мечтата да мога да го създам този проект “Легенда за Индже войвода", на голямата добруджанска сцена, в драматичния театър, които се нарича също “Йордан Йовков”.

Димитър Ганчев