Бенедикт ХVІ на Генералната аудиенция: нека поверим нашите страдания на Бог, дори когато изглежда отсъстващ

„В трудните и болезнени житейски ситуации, когато сякаш Бог не ни чува, както Христос, не трябва да се страхуваме да Му поверим цялата тежест в нашето сърце”. Това са думи на Бенедикт ХVІ от днешната генерална аудиенция, която посвети на земния живот на Исус с което продължи катехистичния цикъл за молитвата.

Преминавайки последните мигове от земния живот на Исус върху кръста, Папата фокусира вниманието върху тъмнината и вика на Исус:”Боже мой, Боже мой, защо ме изостави”. Този момент, посочи Папата, е описан от евангелистите Марко и Матей, както на гръцки, така и на смесица от еврейски и арамайски, за да предаде не само съдържанието, а дори и звученето на молитвата на Исус, изправен пред падащия над всичко мрак. Със своята молитва Той показва не само тежестта на страданието и смъртта, а и пълната увереност за близостта на Небесния Отец. В момента на мъката, молитвата се превръща във вик – подчерта Светия Отец - така става и в нашата връзка с Господа:

„В трудните и болезнени житейски ситуации, когато сякаш Бог не ни чува, както Христос, не трябва да се страхуваме да Му поверим цялата тежест в нашето сърце, не трябва да се страхуваме да изплачем пред Него нашето страдание”.

Но молитвата на Исус не е вопъла на онзи, който посреща отчаянието пред смъртта, нито на изоставания, поясни Папата. В този момент Исус олицетворява целия Псалм 22 на страдащия израелски народ:

„По този начин взима върху Си не само тежестта на своя народ, а и на всички страдащи от злото хора, като го поднася на Бог с увереността, че неговата молба ще бъде изпълнена с възкресението. Вопълът на крайната болка е същевременно увереността в божествения отговор и сигурността в спасението – не само за самия Исус, а за всички”.

В молитвата на Исус, поясни Бенедикт ХVІ, се съдържат „крайната вяра и пълна отдаденост в ръцете на Бог, дори когато изглежда че Го няма и мълчи, следвайки своя неразбираем за нас промисъл”. Страданието на Исус е „в общение с нас и за нас, което произлиза от любовта, съдържаща в себе си спасението, победата на любовта”.

„И ние, винаги и отново се изправяме пред днешното страдание от мълчанието на Бог, което изразяваме толкова много в нашите молитви, но също и пред днешното Възкресение на отговора на Бог, който взима върху Си нашите страдания, за да ги сподели с нас и ни даде пълната увереност, че ще бъдат победени”.

Чрез молитвата, обобщи Папата, „поднасяме на Бог нашия ежедневен кръст с увереността, че Той присъства и ни чува”:

„Викът на Исус ни напомня, как чрез молитвата трябва да преодолеем бариерите на нашия „аз” и нашите проблеми и се открием за страданията на другите. Молитвата на умиращия на кръста Исус ни поучава да се молим с любов за нашите братя и сестри, които чувстват тежестта на ежедневния живот, изживяват трудни моменти, страдат, не чуват утешителни думи, за да почувстват любовта на Бога, който никога няма да ни изостави”.

dg/ rv