София: Богословския факултет отбеляза празника на църковните учители Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст

С тържествена архиерейска Света литургия на 30 януари, Богословският факултет в София отбеляза празника на великите християнски богослови: Свети Василий Велики, Свети Григорий Богослов и Св. Йоан Златоуст. С репортаж от събитието, от София предава Десислава Танчева

*******
Литургията бе отслужена от Негово преосвещенство Знеполския епископ Йоан, викарий на Софийския митрополит - възпитаник на факултета. Той произнесе проповед за „трите най-велики светила на трислънчевото Божество”и предаде благослова на Негово светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим към всички студенти и преподаватели. Сред гостите на празника беше и пралата на Източноцърковния институт в Регенсбург и негов дългогодишен директор д-р Алберт Раух. Ето какво сподели той за дългогодишното приятелството между българските и немските богослови:

„След Втория Ватикански Събор, епископът на Регенсбург, Рудолф Грабер беше упълномощен от епископската конференция да разшири контактите с Православната църква както на национално, така и на църковно ниво. След упълномощаването му той замина с влака за Константинопол, където бе създадена програма, която предвиждаше обмен на православни студенти, които да дойдат в Германия за следдипломно обучение и да останат известно време при нас. Освен това бе разработена програма за вселенските срещи, църковните Тайнства и взаимните посещения. На връщане от Константинопол, той посети София където се срещна с Патриарх Кирил, и Белград където бе приет от Патриарх Герман. При двете срещи програмата разработена в Константинопол бе потвърдена. Тази е и причината всяка година да идвам веднъж или два пъти в България и по-специално за Празника на Светите трима свидетели. В миналото тук са се провеждали много Конгреси и по този начин поддържаме жив контакт, но не толкова научен, колкото човешки, практически. Тук тези млади хора биха могли да се преборят с някои предразсъдъци, да създадат приятелства, защото и други младежи като тях от различни православни църкви вече бяха тук. Това приятелство, тези срещи остават за цял живот и дават своите плодове за единението на християните”.

От първия конгрес на висшите православни богословски школи, проведен през 1936 г. в Атина, този ден е обявен за празник на висшата богословска наука. Оттогава непрекъснато и в Софийския богословски факултет, както и в правоприемницата му, Духовната академия „Свети Климент Охридски”, денят на светите Трима светители се чества като втори празник на православното богословие след деня на Свети Климент Охридски, а самите велики архиереи са небесни закрилници и духовни покровители на всички православни духовни школи. За празника на „Стълбове на богословието”, пред Радио Ватикана говори и доц. Константин Нушев, преподавател в Богословския факултет на София:

„В днешно време и ние, така както Църквата повелява, се обръщаме към образите на тези големи църковни светители, защото техният живот и техният пример са образец за следване от християните. Всички знаем какви са заслугите на Св. Василий, Свети Грирой Богослов за утвърждаване на Никейско-Константинополският Символ на вярата, за борбата срещу арианите, но също така и за единството на християните в рамките на църковната общност, за преодоляването на различните схизми и разколи. Специално Свети Василий Велики е автор на монашеските правила, които са в сила и до ден днешен в Православната църква. Известно е в науката, че Свети Бенедикт Нурийски, когато създава своята regula monahorum, използва правилата на Свети Василий Велики. Западните монаси са възприели принципа: ora et labora - молитва и труд, който също се съдържа в правилата на Свети Василий Велики. В днешно време ние сме изправени пред най-различни предизвикателства, и начина по който големите светители са се отнасяли към философията, към науката – това, че те са били не просто богослови, а и едни от най-добрите философи на своето време, начинът по който са тълкували библейският текст, например Шестоднева на Свети Василий Велики, всички тези богословски истини за сътворението на човека, за Божият образ и подобие у човека, които са общи при тримата учители, и до ден днешен представляват ориентир за богословието и за християнската етика и добродетели. Ако погледнем днешната ситуация в православната църква – ситуация на изпитание за православното благочестие и идентичност като цяло: дали да ограничим своя духовен живот в рамките на литургичното, богослужебно поклонение на Бога или милосърдната, дяконичната работа. Всички тези изпитания можем да преодолеем, като изучаваме задълбочено примера на тези най-големи за Православието, духовни учители. Там ние ще видим, че вярата без дела не може да бъде действена и спасителна и на това ни учат големите християнски учители”.

По повод празника на Светите трима свидетели в аулата на факултета празнична лекция произнесе доц. д-р Емил Василев Иванов, преподавател по Християнска археология, на тема: „Светите Трима светители в християнското изкуство - в светлината на нови данни”. Денят завърши с концерт на църковни песнопения изпълнени от смесен хор под диригентството на докторант Елица Христова.

Десислава Танчева