Послание на Бенедикт ХVІ за Световния Ден на Мисиите: възвестяването на Евангелието е единственото и незаменимо задължение на християните

50 години след Втория Ватикански събор е наложително Църквата да преоткрие „апостолския порив присъщ на първите християнски общности, които въпреки че бяха малки и беззащитни, бяха способни да разпространят Евангелието по целия свят”. Това е един от призивите на Бенедикт ХVІ съдържащи се в неговото Послание за Световния Ден на мисиите 2012, което бе публикувано на 25 януари. „Мисията сред народите” (missio ad gentes), посочва Папата, трябва да бъде „постоянен хоризонт” във всяка дейност на Църквата и извор на нейното милосърдие.

В епоха в която бедната част от населението в южната част на планетата и част от изтока, е наричана „трети свят”, младите епископи от Църквите от този регион, пристигнаха в Рим, за да поднесат своето пламенно свидетелство за това, какво означава да си евангелизатор от едно малцинство или да си в една общност лишена от средства. Бенедикт ХVІ започва своето послание от този образ на Втория Ватикански събор – на който участва като млад свещеник – за да посочи, че именно „опитът на пастирите на новите Църкви от Африка, Латинска Америка, Азия и Океания, допринесе значително за утвърждаването на необходимостта и наложителността от евангелизацията ad gentes. Това виждане не липсва и днес, 50 години след събора, дори може да се каже че, е „свидетел на един плодотворен богословски и пасторален размисъл”. Всички Папи от съвременната епоха, винаги са поставяли евнагелизацията като „приоритет” за цялата Църква. Въпреки това, пояснява Бенедикт ХVІ, мисионерския мандат на Христос, поверен първо на Апостолите, а днес на епископите, не се ограничава само да „поверения им Божи народ”, а трябва да обхване цялата дейност на Църквата” от енориите до институтите за богопосветен живот, от църковните движения до отделните християни. Затова, посочва Светият Отец, както пасторалните планове така и диоцезалната организация трябва да се приспособят към живота на Църквата вкоренен във ежедневието на Църквата в „свят който се променя постоянно и голямата част от който се намира в криза на вярата”.

Тази година, посочва Папата, Църквата ще има възможността да размишлява над различните аспекти по темата, благодарение на Годината на вярата и Синода на епископите посветен на новата евангелизация. Нека тези две събития, пожелава Бенедикт ХVІ, да бъдат „благоприятен повод за насърчаване на мисионерското сътрудничество”. Папата се спира и на връзката между вярата и задължението тя да бъде предавана. Оттук Бенедикт ХVІ призовава към „нов ентусиазъм”, за да се „преоткрие радостта от вярата” по-специално в онези страни, които от векове познават Евангелието, но които „са загубили своята опорна точка в Бог”. Безпокойството за евангелизацията, подчертава Папат, „не трябва никога да бъде поставено в границите на църковната дейност и личния живот на християнина”, а пламенната любов към Евангелието, трябва винаги да е придружена от милосърдието. Възвестяването на Евангелието днес, продължава Папата, се превежда в „помощ към ближните, справедливост към най-бедните, възможност за образование в най-отдалечените селца, медицинска грижа, еманципация от бедността, реабилитация на отхвърлените, подкрепа на развиващите се народи, преодоляване на етническите разделения, зачитане на живота във всички негови фази”. Като благодари на днешните апостоли – свещеници, богопосветени и миряни – и по-специално на Папския мисионерски институт за тяхната всеотдайност, Папата посочва за пример живота и дейността на първите християни. Нуждаем се, завършва Бенедикт ХVІ, „да поемем отново същия апостолски порив на първите християнски общности, които, въпреки че бяха малки и беззащитни, съумяха чрез свидетелството и възвестяването, да разпространят Евангелието по целя свят, познат по онова време”.

svt/ rv