Бенедикт ХVІ: вярата е центъра на истинския икуменизъм

Кризата на вярата е най-голямото предизвикателство за съвременната Църква. Това посочи Папата по време на аудиенция с участниците в Пленарната асамблея на Конгрегацията за Доктрината на Вярата, които прие тази сутрин във Ватикана. В словото си Бенедикт ХVІ се спря на някой аспекти в икуменическия диалог, които бяха и дискусионни теми по време на Пленарната асамблея. В този контекст, Светият Отец подчерта важността на вярата за икуменическото движение и единението на християните за възвестяването на Евангелието в днешния свят.

„Намираме се пред една дълбока криза на вярата”, в голяма част от света, „и загубата на религозното чувство, което е най-голямото предизвикателство за съвременната Църква”. Така Бенедикт ХVІ започна своето слово към Пленарната асамблея на Конгрегацията за Доктрината на Вярата, подчертавайки, приоритета в усилията на цялата Църква трябва да бъде „обновяването на вярата”:

„Пожелавам Годината на вярата, чрез сърдечното сътрудничество на всички членове на Божия народ, да направи Бог присъстващ отново в този свят и да отвори на хората вратата към вярата, към поверяването на онзи Бог, който ни обикна до край (Йоан 13,1) в разпнатия и възкръснал Исус Христос”.

Тези усилия, посочи Папата, са тясно свързани с темата за единението на християните. В този контекст Бенедикт ХVІ се спря на някой доктринални аспекти, отнасящи се до икуменическия път на Църквата, тема над която размишляваха членовете на Пленарната асамблея. Икуменическия диалог, припомни Папата, даде „не малко добри плодове”, но изисква от нас да бъдем „бдителни” за опасността от „фалшив иренизъм и индиферентизъм (бел.пр: термин с който Католическата църква определя или осъжда онези философски или богословски теории, твръдящи че всяка религия е еднакво угодна на Бог), чужд изцяло за намеренията на Втория Ватикански събор”.

„Без вярата – продължи Папата – цялото икуменическо движение ще бъде сведено до една форма на „обществен договор”, към който се присъединява от общ интерес. Логиката на Втория Ватикански събор е различна: „искреното търсене на единението на всички християни е динамизъм вдъхновен от Словото Божие, от божествената Истина, която ни говори чрез това Слово”. Според Бенедикт ХVІ „основния проблем” при различните икуменически диалози е „въпроса за структурата на откровението – връзката между Свещеното Писание, живата Традиция в Светата Църква и Служението на приемниците на Апостолите, като свидетел на истинската вяра”. Тук, подчерта Папата, „се крие проблематиката на еклисиологията, която е част от този проблем: как Божията истина стига до нас”. Освен това, продължи Светият Отец, от основно значение тук е „разграничението между Традиция и традиции”. Важна крачка в това разграничаване, припомни Папата, „бе направена в прилагането на наредбите за групите вярващи англикани, които желаят да влезнат в пълно общение с Католическата църква, съхранявайки техните духовни, литургични и пасторални традиции, които са сходни с католическата вяра”. В различните християнски традиции, посочи Папата, „съществува едно духовно богатство, което е израз на единствената вяра и дар, който трябва да се сподели и открие заедно в Традицията на Църквата”.

Друг важен фактор, посочи Бенедикт ХVІ, са „приложените методи в различните икуменически диалози”, които трябва да „отразяват приоритета на вярата”:

„В този смисъл е необходимо да се изправим смело пред спорните въпроси с дух на братска обич и взаимно уважение”.

Освен това, продължи Папата, „необходимо е да предоставим една правилна интерпретация за онзи „ред или йерархия в истините на католическата доктрина”, посочен в Декрета Unitatis redintegratio”. Бенедикт ХVІ подчерта и важната роля на „документите”, плод на различните икуменически диалози, припомняйки, че те са принос предложен на компетентната Църковна власт, „единствената призвана да даде своята окончателна оценка”. Отдаването на една „обвързваща или заключителна тежест на тези документи, относно трудните въпроси в диалога”, без оценката на Църковната власт, „не е в помощ по пътя на пълното единство във вярата”.

За Бенедикт ХVІ е важно да се „говори единогласно” относно „големите етически въпроси, като човешкия живот, семейството, сексуалността, биетиката, свободата, справедливостта и мира”, черпейки от извора на Свещеното Писание и традицията на Църквата. „Като защитаваме основните ценности на голямата традиция на Църквата – посочи Папата – ние защитаваме човека и творението”.

Накрая Бенедикт ХVІ пожеланието за сътрудничество между Конгрегацията за Доктрината на Вярата и Папския Съвет за християнското единение „за ефективното насърчаване на възстановяването на пълното единение между всички християни”. Разделението сред християните „е скандал за света и противоречи волята на Исус” завърши Папата, припомняйки че „единението не е само плод на вярата”, но също „средство и предпоставка за достоверното известяване на вярата на онези, които все още не познават Спасителя”.

svt/ rv