Дякон Иван Иванов: Приносът на Софийския богословски факултет за християнското единение

Тази година на церемонията по закриване на Молитвената осмодневница за християнско единение, която Папа Бенедикт ХVІ закри на вечерня във ватиканската базилика Свети Павел извън градските стени, присъства доцент д-р дякон Иван Иванов, преподавател в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, стипендиант на „Католическия комитет за културно сътрудничество” в Папския институт за Изтока в Рим. Церемонията се проведе на 25 януари, когато Църквата чества литургичния празник Обръщане на Свети ап. Павел, а Осмодневницата бе посветена на темата за победата на Христос: „"Всички ще бъдем преобразени чрез победата на нашия Господ Исус Христос" (1Кор 15, 51-58). В интервю за Радио Ватикана дякон Иванов говори за нейното послание, както и за една нова инициатива на Софийския богословски факултет, която може да се положи в контекста за християнското единение.

Дякон Иван, ти следиш темите за Седмицата за християнското единение, какво е твоето впечатление от тазгодишното послание?
„И тази година Папа Бенедикт XVI акцентира върху свидетелството на християните, тъй като по традиция на тази Вечерня присъстват всички представители и гости в Рим от страна на всички християнски деноминации. Присъстваха представители на православните църкви, както и на англиканската и протестантската бщности. Целта беше наистина да се постави акцент върху свидетелството на християните, които имат пред себе си животът и делото на Исус Христос, Който победи смъртта със Своето Възкресение и със Своето учение и по същия начин християните, въпреки проблемите и конфликтите, са онези, които трябва да покажат желание и воля първи да свидетелстват за делото на Исус Христос. Изобщо тази година темата е малко по отворена и дава възможност за размисъл и коментар по отношение на нашето лично свидетелство, нашето лично преображение, нашата лична метаноя в и чрез Исус Христос, за да можем да покажем на другите, не само на християните, а и на онези, както казва евангелието, които не са от тази кошара, да свидетелстваме, за да можем да ги приближим по някакъв начин до делото на Исус Христос, до Църквата Христова.

В своята проповед Папата каза, че пълното християнско единение няма да бъде второстепенна победа, а ще бъде победа за цялото човечество. Как конкретно виждаш християнското свидетелство в твоята мисия?
Това е истина, че християните в съвремието са поставени пред избора да свидетелстват лично и не само на думи, но със своя живот и с участието си, ако щете, в живота на целия свят. Тъй като животът е много динамичен и изисква от нас конкретни, реални действия. Лесно е да се говори, че християните трябва да се обединят. Принципът на обединение трябва да тръгне, от една страна от сърцето на всеки християнин и от друга от делата които ние извършваме в света, за да бъдем добри свидетели на Исус Христос. Значи конкретността е в това, че всеки един от нас, в зависимост от нашите способности и възможности, от нашето културно, социално и етническо развитие, може да извършваме добри дела, които да са благословени от нашия Господ Исус Христос. Ето, аз например, в моята лична и обществена дейност, като преподавател в Софийския университет имам възможност да се запозная с проблемите на младите на студентите и на хората, които тепърва излизат и тръгват от студентската скамейка в една държава, която тепърва се ориентира в предизвикателствата на Европа и на света и започват да търсят своя път. Но те не трябва да забравят, че, особено ако са християни, техните корени и тяхната традиция са това, което ще им даде доброто начало, ще им посочи добрите практики и ще ги направи наистина достойни граждани на Европа, нещо за което се говори много напоследък. Тъй като СУ, Алма Матер на българското образование, вече работи според новите принципи на Европейския съюз за интеграция в областта на образованието и преподаването на базата на много програми, една от които е програма Еразмус, имаме възможност за обмяна на преподаватели и студенти в различните специалности. В конкретния случай, това е един вид предложение, тази година за първи път се обявяват стипендии за граждани на Европейския съюз, които да дойдат да специализират в София, в СУ и по конкретно в богословския факултет. Аз правя това предложение и разбира се ще го направя и в съответните институции . При мен като преподавател по литургическо богословие, имам възможност за стипендия, която да бъде изцяло покрита от СУ, за гражданин на ЕС. Досега възможността на СУ беше да дава стипендии само на български граждани или на граждани, които са с български произход, а сега вече имаме възможност да приемаме стипендианти и от ЕС.

Това означава ли, че и католически стипендианти, които се интересуват от православното богословие и литургика, биха могли да се възползват от това предложение?
Да, тъй като СУ е държавна институция, която се съобразява с нормите на ЕС и с Болонския процес, т.е., с всичко онова , което имаме като възможност, независимо от конфесионалните различия всеки може да бъде приет като стипендиант и да изучава богословие в СУ.

Може ли да се нарече това плод от усилията за християнско единение?
Може да се каже, че това е начало на един нов процес, начало на свидетелство за общите предизвикателства на християните. Тъй като наистина проблемите в световно отношение са общи, проблемите в Европа са общи, идентификацията на християнството става все по трудна в Европа, по отношение например на законодателство, на интеграция и т.н. В този контекст, един католически студент, например, може да направи специализация в един православен богословски факултет, което дава голяма възможност за опознаване на богатството и традицията на Православната църква и по този начин разпознаване на другия, на този, който е „по-различен”. Така, както ние, които сме се обучавали на Запад и имахме възможност да се запознаем с традицията, теорията и практиката на Западната Църква, така и тези от Католическата църква, които биват приети при нас, като стипендианти, могат разбира се да опознаят нашата многовековна традиция и съкровището, което имаме по отношение не само на образованието, но и на нашето богослужение, на молитвата, на всичко онова, което е останало е запазено в Православната църква като традиция. Защото диалогът и процесът на обединение на християните преминава логично през процеса на взаимно опознаване на нашите традиции, на нашата култура, на нашата църковна реалност. И в следствие на това взаимно опознаване между християните ние ще дадем истинско свидетелство. Само така, както ни насочва тази Молитвена седмица, ще преобразим Европа и ще докажем, че наистина тя е християнска”.

Поводът за твоето присъствие в Рим е като стипендиант на най-стария католически колеж Капраника, който чества 550 годишни от своето основаване. Какво ти даде на теб този колеж, като православен духовник?
Аз имам пред себе си свидетелството на колеги с които, мога да кажа, съм се развил и като преподавател и като специалист в областта на литургическото богословие, това което аз развивам в България, на базата на моята специализация и докторат, които направих в Рим преди няколко години. В него разбрах, че в един изключително строг католически колеж, в който се развиват младежите и бъдещето на Католическата църква, може да има място и за един православен, тъй като по традиция един от принципите на колежа е да подпомага и млади семинаристи, които нямат възможност да си го позволят, да кажем социално слаби или чужденци и т. н. В тази връзка в колежа “Капраника” всяка година се кани по един представител от различните Православни църкви, който има възможност, чрез определена стипендия, да бъде част от това голямо семейство наречено Каприниценци. В този колеж се научих на принципите на уважение и човешко отношение към другия, към този, който е по-различен от мен, ако говорим по отношение на вероизповеданието. Другото, което ми даде е отношението към книгата, към образованието и строгостта към живота на един духовник, тъй като да живееш в един такъв колеж означава да се съобразяваш с конкретността на живота в една такава институция, която е институция с многовековна история. Искам само да направя един аналог с проповедта на архиепископа на Бруклин в Ню Йорк, който е също бивш студент в този колеж. В нея той използва една метафора: „Вратите на колежа Капраника, които от пиаца Капраника не могат да се разпознаят, тъй като има кино и църква на това място. Обаче, когато разбереш истинските врати на Капраника и когато отваряш и затваряш многократно тези врати, не само в реалния живот, а и в живота на колежа Капраника, ти ставаш последовател на една традиция , която е свързана с доброто отношение и добрите християнски практики на Църквата въобще, не само на Католическата църквата”. В този смисъл, за мен беше голяма чест и достойнство да живея и уча на това място, чрез стипендията на бившия папски нунций в България Антонио Менини и благословията от страна на нашата Църква, от българския Патриарх Максим, които ми дадоха тази възможност”.

Димитър Ганчев