Бенедикт ХVІ към американските епископи: радикалният сeкуларизъм e заплаха за свободата на Църквата

Духовните и културни предизвикателства на новата евангелизаця бяха основните теми в словото на Бенедикт ХVІ към втората група епископи от американската епископска конференция, които прие тази сутрин във Ватикана за тяхната визита ad Limina. Папата подчерта, че мисията на Католическата църква в Съединените Щати e да има главна роля в „противопоставянето на културните течения, които на базата на крайния индивидуализъм се стремят да насърчават понятия за свободата, отделени от моралната истина”.

Днес в Америка, посочи Папата, виждането за света „формирано исторически не само от вярата, но също и от прилагането на определени етически принципи, произлизащи от природата и Бог”, е подкопавано от „нови и силни културни течения, които не само пряко противоречат на поученията на моралното ядро на юдейско-християнската традиция, а са все по-враждебно настроени към самото християнство”. Църквата от древни времена е призвана да възвестява Евангелието, което не само предлага непроменливи морални истини, а ги предлага именно като ключ към човешкото щастие и просперитет.

“To the extent that some current cultural trends…”
„Мярката в която настоящи културни тенденции” съдържат елементи, които могат да редуцират известяването на тези истини, ограничавайки ги в една чисто научна рационалност или премахвайки ги в името на политическата власт или на един мажоритарен принцип - подчерта Бенедикт ХVІ - представляват „заплаха не само за християнската вяра, но също и за самото човечество и за дълбоката истината за нашето същество и крайно призвание, което е връзката ни с Бог”.

„Когато една култура се опитва да премахне трансцедентното измерение, затваряйки вратите за трансцедентната истина – продължи Бенедикт ХVІ - тя неизбежно обеднява и попада в капана на едно тоталитарно и ридуктивно виждане за човешката личност и естеството на обществото”.

Нашата традиция, поясни Светият Отец, „не говори за сляпа вяра”, а се позовава на една рационална гледна точка, която се свързва с нашите „усилия за изграждане на едно истински праведно, човешко и напреднало общество”.

“The Church’s defense…”
„Защитата на Църквата” от морално мислене основано на естествения закон – посочи Папата – се базира на нейното убеждение, че този закон „не е заплаха за нашата свобода, а по-скоро „език”, който ни позволява да разберем нас самите и истината за нашето същество, за да формираме един по-справедлив и хуманен свят”. Ето защо, Църквата предлага своето морално поучение, като послание, но „не за принуда, а за освобождение, и като база за изграждането на по-сигурно бъдеще”.

Поради това, свидетелството на Църквата по своето естество е „публично”. „Легитимното разделение между Църквата и Държавата” не означава, че Църквата трябва да мълчи по определени въпроси или че Държавата може да реши да не вземе под внимание гласа на вярващите, определящ ценностите, които формират бъдещето на нацията. Необходимо е – подчерта Бенедикт ХVІ – „цялата католическа общност в Съединените Щати да осъзнае сериозните заплахи за публичното морално свидетелство на Църквата, намиращи се в радикалния секуларизъм, който все повече се изявява в политическата и културната среда”. Затова, посочи Папата, към „сериозността” на тези заплахи трябва да се подходи ясно на всяко ниво от църковния живот. Освен това, трябва да се вземат под внимание „някои опити за ограничаване на най-скъпата за американците свобода: религиозната”.

“Many of you have pointed out…”
„Мнозина от вас – посочи Светият Отец – подчертаха, че са направени опити да се отрече за въздържание по съвест на личности и католически институции относно съдействието в съществено лоши практики”. Други, прибави Папата, „споделиха с мен за съществуването на една тревожна тенденция за снижаването на религиозната свобода в обикновена свобода на култ, без гаранция за зачитане на свободата на съвестта”.

Ето защо, Бенедикт ХVІ посочи необходимостта от „добре формирани и ангажирани” католически миряни, „надарени със силно критично чувство към доминиращата култура и смелост, за да се противопоставят на доминиращата култура, която делегитимира участието на Църквата в обществения дебат по проблеми, които определят бъдещето на американското общество”. Задължение на Църквата е да подготви такива фигури и да предостави „убедително изложение на християнското виждане за човека и обществото”, защото „бидейки съществени елементи от новата евенгализация”, тези безпокойства трябва да оформят вижданията и целите в катехистичините програми на всяко ниво”.

“In this regard, I would mention…”
Бенедикт ХVІ благодари на епископите за техните усилия „в поддържането на връзка с католиците, ангажирани в политическия живот и в помощта им към тях при осъзнаването на тяхната лична отговорност за публичното свидетелство на вярата, преди всичко когато става въпрос за големите морални въпроси на нашето съвремие: зачитането на живота, дарен от Бог, закрилата на човешкото достойнство и насърчаването на истинските човешки права”. Папата припомни своята апостолическа визита в Америка през 2008 и подчерта, че „свидетелството на американските католици на техните дълбоки убеждения е най-важния принос за обновлението на цялото общество”.

Въпреки това, отбеляза Папата, „не могат да се пренебрегнат реалните трудности с които се сблъсква Църквата в настоящия момент”. Ето защо е необходимо „да се запази един обществен ред, дълбоко вкоренен в юдейстко-християнската традиция”, като не се забравя „обещанието предложено от едно ново поколение католици”, чийто опит и убеждения ще имат решаваща роля „в обновяването на присъствието на Църквата и свидетелството в американското общество”. Накрая Светият Отец отправи пожеланието за „подновяване на усилията за мобилизиране на интелектуалните и морални ресурси на цялата католическата общност за евангелизирането на американската култура и израждането на цивилизацията на любовта”.

svt/ rv