Списание "Християнство и култура" отбеляза своя десетгодишен юбилей

Десетият юбилей на списание "Християнство и култура" бе отбелязан с дискусия в Центъра за култура и дебат Червената къща в София. Xристиянската гледна точка в медиите беше темата, която събра читателите и приятелите на списанието. Християнството в медийната епоха, как да свидетелстваме своето християнство в света доминиран от секуларните медии, както и публичната комуникация на актуалните проблеми на църквата в днешния свят доминиран от медиите, които често не са християнски, бяха само част от въпросите поставени по време на срещата. На срещата присъства Десислава Танчева:

*********
Свидетел на християнската култура – това със сигурност са думи валидни за ролята на списанието, което концентрира около себе си християнската мисъл в България и не само. С преводите на западни автори, медията е поле за разговор, както на православни, католически , протестантски идеи – които биха липсвали в отворения към другите икуменичен дебат. Редакторите на списанието – Калин Янакиев, Тони Николов, Момчил Методиев, Георги Каприев и Владимир Градев - благодариха на авторите на списанието.

Момчил Николов сподели, че в списанието няма да се избегнат и актуалните теми, свързани с Българската православна църква. Християнската тема присъства и при обсъждането на определени въпроси като инвитро. „Поставяме си за цел да бъдем част от едни по-широки дебати, каквито присъства целия християнски свят”, посочи редакторът. „Появата на православни и католически сайтове в последните 10 години, доказва, че християнството вече не е изолирано интелектуално занимание”.

Християнството в медийната епоха провокира дебата за публичният образ на църквата и разумните границите на присъствието на медиите по време на литургии. Юбилейният брой на "Християнство и култура" включва най-добрите статии, публикувани през годините. Своеобразна равносметка на изминатия десетгодишен път направи Калин Янакиев:

„Нарекохме списанието си”Християнство и култура” преди десет години, защото по онова време, християнството, разбира се присъстваше в България, но то присъстваше по-скоро като личен праксис на малцина интелигентни люде, или като откритие на невероятните духовни съкровища на Средновековието и на съвременната християнска мисъл. Но и за едните и за другите, християнството не беше все още позиция в културата, в широкият смисъл на думата. Нямаше християнска позиция за обществения живот, нямаше християнска позиция по отношение на изкуството, литературата. Съвсем плахо се изказваше някаква християнска позиция по отношение на политическите проблеми. Християнството все още не живееше в полиса. Сигурно не сме направили кой знае колко за тези 10 години, но някакво начало на нещо, което би могло да бъде наречено християнско обществено мнение в тази страна, все пак за тези 10 години, бе постигнато. На нашите страници, практикувахме някакъв особен мек империализъм, казвал съм го винаги на шега, по отношение на секуларния свят, в смисъл, канехме тези хора да споделят своите духовни съмнения и съпротиви, в диалог с нас християните. Опитахме се да дадем глас по въпросите на вярата и културата на много писатели, на не малко режисьори, актьори, на хора, които открито декларираха себе си като агностици и атеисти. Всичко това се случи за десет години на страниците на напето списание. Случи се и това, че български свещеници показаха, че могат да пишат, могат да пишат не само проповеди, могат да се изказват по горещи въпроси на обществеността, могат да пишат и чудесна есеистика. Преведохме десетки статии и части от книги на християнски публицисти от основните световни езици”.

Неминуемо в дебата присъства и новината за отварянето на досиетата на висшия клир в православната и католическата църква. „Отварянето на досиетата днес показва още веднъж, че Църквата е била жертва на комунизма”, заявиха участниците в дискусията. Темата още дълго ще присъства в медийното пространство, но едно е сигурно - нуждата от пречистване и обновление на вярата от което така спешно се нуждае посткомунистическото българско общество".

За Радио Ватикана, Десислава Танчева