Само мрежата ли е причина за интернет зависимостта

"Интернет не е сам по себе си причина за пристрастяване, въпреки, че мрежата е нова и лесно достъпна среда в която е възможно незабавното задоволяване на нуждите". Това твърди монс Доменико Помпили, секретар на епископската конференция на Италия и директор на Националния и отдел за социалните комуникации, който участва в конференция на тема: "Младите хора и интернет. Еволюционни аспекти и проблеми на пристрастяването", провела се в Рим и организирана от Министерството на здравеопазването и поликлиниката Агостино Джемели.

"В епохата на хипермедиите, човек все повече и повече полага доверието и надеждата си в технологиите за осъществяване най-дълбоките му желания", посочва Монс Помпили. Според него, това е така, защото "днес ние живеем в една епоха, белязана от изобилието от стимули и липсата на общи критерии за ориентиране". В дигиталния свят "излизат наяве автентични желания, преоблечени като потребности", а на първо място сред нуждите, които младите хора се опитват да задоволят в мрежата е "нуждата им за реалност". "В свят, където няма забрани и никой никога не се сблъсква с ограничения, в който границата между въображение и реалност става все по-неясна, а технологията сякаш притежава и може да постигне всичко, онова, което се губи е именно реалността", констатира представителят на Епископската конференция. Защото "ако всичко изглежда възможно, тогава нищо не е реално”.

Пред нуждата от реалност и от смисъл, както и нуждата от взаимоотношения и обич - тоест пред чувството за личната си уязвимост в критичния момент на изграждането на собствената си личност, пред страха от отхвърлянето, да останем невидими или непризнати - технологичните устройства изглеждат идеалното решение. От една страна предоставят лесен достъп за срещи, където никога не се чувстваш сам, а от друга предлагат „убежище и посредничество” при срещата с другия, която винаги може да бъде прекъсната по собствена преценка. Най-хубавото на този вид отношения е че няма рискове. Затова младите хора сякаш предпочитат устройствата пред взаимността на срещата, обяснява монс. Помпили.

Но в новия хипертехнологичен контекст, предупреждава експертът, "подрастващите рискуват да израснат с очакването за една непрекъсната връзка, неспособни да понасят тишината, да останат сами със себе си или просто поради временната липса на покритие на мрежата. Тяхната технологична компетентност парадоксално притежава тенденцията да ги направи още по-зависими от устройствата, почти погълнати от тях, създавайки серия от нови несигурност и предизвиквайки фалшиви приравнявания". Сред първите Монс. Помпили посочва "безпокойството за неадекватността към собствения профил, неспособност да се толерира мълчанието на другите и липсата на незабавен отговор на изпратените съобщения, както и тенденцията да се измерва собствената популярност, според обема и скоростта на съобщенията и получените отговори”. Сред вторите, подчертава директорът на Националния отдел за социалните комуникации, e "рискът" от едно "ново екзистенциално състояние, при което едновременно човек е заедно с другите, но сам, рискувайки да загуби способността за едното и за другото и да замени интимността с улеснени връзки".

Монс. Помпили предупреждава за още една опасност: равностойното приемане на онлайн и офлайн взаимоотношения, както и приравняването на дематериализираното пространство на мрежата с действителната среща, която изисква едновременното, цялостно и физическо присъствие на другия". Ако от една страна, терминът "устройство" навежда към идеята за „протеза”, помагаща да се случат нещата и за подобряване на взаимоотношенията между хората, от друга страна той поддържа своеобразно идолопоклонство към технологиите, сякаш те са в състояние, магически и от само себе си да направят да се случи онова „комуникационно чудо”, което "не може да бъде резултат на устройства, a може да се осъществи единствено от волята, чрез слушане и в свобода.

"Технологиите предлагат изключителни възможности за подобряване и развитие на нашите взаимоотношения, приближават раздалечените, създават нови отношения, които не подвластни на пространството и времето - заключава монс. Помпили. Но в крайна сметка, можем да срещнем другия в мрежата само ако преди това сме го опознали в реалността”.

bp/ rv