Папата към дипломатическия корпус: нови правила гарантиращи достоен живот и преосмисляне пътя на човечеството към мира

За преодоляване на финансово - икономическата криза и за изграждането на мира в света е необходимо човека да заеме централно място: това е посланието на Бенедикт XVІ към международната общност в началото на 2012, което отправи на среща с членовете на Дипломатическия корпус към Ватикана. Понастоящем Светия Престол има сключени дипломатически отношения със 178 страни, включително и България, представена от посланик Никола Калудов. Аудиенцията се проведе в Апостолическия дворец, а в своето слово Папата засегна важни теми от международната обстановка – от „трудностите” на арабската пролет, насилията в Сирия, незачитането на религиозната свобода, нападенията срещу християни в Нигерия.

Папата започна своето слово с убеждението, че „в местата по света, които не са озарени от божествената светлина, цари мрак”, а „настоящият момент е белязан от дълбоко безпокойство”. Икономическата криза е засегнала не само развиващите се страни, а и развитите в които много млади хора се чувстват дезориентирани и фрустрирани”. Оттук и призива на Бенедикт ХVІ към държавите да не се обезкуражават, а „да преосмислят пътя на човечеството”:

“La crise peut et doit…”
„Кризата може и трябва да бъде подтик към размисъл за човешкото съществувание и за важността на етиката, преди механизмите управляващи икономическия живот”, изтъкна Папата. Затова са нужни „нови правила, гарантиращи на всички възможността за достоен живот”.

Относно „арабската пролет” в Северна Африка и Близкия Изток, Бенедикт ХVІ заяви, че „първоначалният оптимизъм е отстъпил пред признаването на трудностите при прехода и промяната”. Папата призова за „признаване на ненарушимото човешко достойнство”, което е „най-подходящия път за продължаване на поетия път”. Конкретен призиви отправи и към международната общност „за диалог с участващите в действащите процеси, зачитайки народите” и в перспектива за изграждането на „стабилни и помирени общества”.

“J’eprouve une grande préoccupation…”
Голямо безпокойство Папата изрази за насилията в Сирия, отправяйки пожелание за „скорошен край на проливането на кръв и началото на плодотворен диалог между участващите страни”, подпомогнат от присъствието на „независими наблюдатели”. Заедно с това подчерта и „засилващото се насилие в Нигерия” и атентатите в Ирак, както и напрежението и сблъсъците в Южен Судан, Кот д’Ивоар, Сомалия и района на Големите езера. Относно Близкия Изток папа Ратцингер посочи необходимостта от подновяване на мирния процес, като изтъкна инициативата на Кралство Йордания за диалог. Палестинци и израелци трябва да приложат „смели и далновидни решения в полза на мира”, каза Бенедикт ХVІ.

Специално внимание Папата обърна на зачитането на религиозната свобода, която е „първото от основните човешки права, тъй като е израз на най-дълбоката човешка действителност”. Много често, каза Светия Отец, това право бива „ограничавано или осмивано”:

“Dans de nombreux pays…”
„В немалко страни християните са лишавани от основните права и изолирани от обществения живот, а в други техните църкви и домове са обект на жестоки нападения„. Понякога „са принудени да напускат страните в които са допринесли за тяхното изграждане”. С вълнение Папата припомни пакистанския министър Шабхаз Бхати, чиято „неуморна борба за правата на малцинствата завърши с неговата трагична смърт”. Припомняйки междурелигизоната среща в Асизи през миналия октомври, Бенедикт ХVІ отново остро осъди „тероризма по религиозни мотиви”.

Част от словото си Папата посвети на възпитанието на младежите в духа на мира, като подчерта важната роля на семейството. „Политиките срещу семейството – предупреди Папата – застрашават човешкото достойнство и самото бъдеще на човечеството”. По същия начин, възпитанието на младежите бива възпрепятствано от „мерки, които не само позволяват, а дори благоприятстват аборта, поради удобство или поради спорни медицински съображения”.

“J’accueille donc avec satisfaction…”
Папата изрази своето задоволство от решението на Европейския съд за забрана на патентирането на стаминални ембрионални клетки, както и резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, осъждаща пренаталната селекция.

Накрая Папата припомни важността от зачитане на творението, особено в контекста на природните катастрофи, като например инцидента в ядрената централа във Фукушима. „Съхранението на природната среда, синергията между борбата срещу бедността и климатичните промени”, завърши Светия Отец, са важни области за насърчаване на цялостното човешко развитие”.

dg/ rv