Литургия на Папата за Богоявление: епископите, като мъдреците от Изтока

Както мъдреците от Изтока, епископите трябва да бъдат „изпълнени със смелостта на смирението” и да водят вярващите към Христовата светлина. Това каза Папата на литургията за празника Богоявление, която отслужи във ватиканската базилика. По време на церемонията, Папата въздигна в епископски сан двамата новоназначени апостолически нунции: в Ирландия, монс Чарлз Браун и монс. Марек Солжински, в Грузия и Армения.

Проповедта на Бенедикт ХVІ бе посветена на празника Богоявление, който сам нарече „празник на светлината, на който Църквата припомня пътя и поклонението на мъдреците от Изтока пред Младенеца във Витлеем. Но също така и тясно свързана с епископското служение, правейки паралел между епископите и мъдреците – „хора на науката”, които искат да знаят още повече и „които искат да разберат какво означава същността на човека”:

„Те са били хора с неспокойни сърца, които не се задоволяват от видимото и обичайното. Били са хора в търсене на обещанието, търсили са Бог. Били са бдителни, способни да уловят всеки знак от Бога и неговия смирен и настойчив език. Но също така са били смели и същевременно смирени хора: можем да си представим колко трудно са понасяли подигравките, защото се запътват към Юдейския цар”.

Това е трудния път в търсенето на истината по един „дълъг и несигурен път”, допълни Папата. Във всичко това се съдържат и характерните черти на епископското служение:

„Също и епископът трябва да има неспокойно сърце, което не се задоволява от обикновените неща на този свят, а следва безпокойството на сърцето, тласкащо го все повече да се доближи до Бог и търсещо неговия лик, да Го опознае все повече и да Го обича още повече”.

Неспокойно, но същевременно и бдително сърце, продължи Бенедикт ХVІ, способно „да разграничава истината от видимото”. Епископът трябва да има смирението да се преклони пред онзи Бог, който с такава конкретност и простота се противопоставя на нашата гордост, която не иска да види Бог толкова близко и така малък”:

„Също и епископът трябва да бъде изпълнен със смелостта на смирението, което не се запитва какво ще каже за него доминиращото мнение, а по-скоро извлича своя критерий от истината за Бог и полага усилия за нея”.

Папата посочи още един важен аспект от епископското служение: постоянната молитва. Това означава „никога да не губят контакт с Бога”, тъй като „само който познава лично Бог може да води другите към Него”.

„Нашето сърце е неспокойно за Бог и остава такова, въпреки че днес с много ефикасните „наркотици” се правят опити човекът да бъде лишен от това безпокойство. Но не само ние, човешките същества, сме загрижени за връзката с Бог. Божието сърце е загрижено за връзката с човека. Бог ни очаква. Бог ни търси”.

Апостолите, подчерта Папата, са могли да приемат „безпокойството на Бог за човека и да занесат Бог на хората”, затова и епископите трябва да следват техния пример. „Приемете и вие това безпокойство – настоя Бенедикт ХVІ - за да може желанието на Бог към човека да бъде задоволено”.

Връщайки се към библейския разказ за пътя на мъдреците от Изтока към Витлеем, следвайки звездата, Папата посочи, че „те са намерили Бога на историята, посредством езика на творението”.

„Голямата звезда, истинската супер нова, която ни води, е самият Христос. Той е взривът на Божията любов, която озарява света с блясъка на Неговото сърце”.

Така, допълни Бенедикт ХVІ, Мъдреците от Изтока, както и Светците, са се превърнали в „съзвездия на Бога, който им посочва пътя”, контакта им с Божието Слово предизвиква „взрив от светлина”, а нейното сияние озарява света. Както Мъдреците, така и епископите са призвани да бъдат „Божи звезди за хората, водейки ги по пътя към Светлината, към Христос”.

След проповедта Папата въздигна в епископски сан двамата апостолически нунции, поверявайки им символите на епископското служение: Евангелие, митра, жезъл и пръстен.

dg/ rv