През януари Бенедикт ХVІ се моли за материална и духовна помощ към пострадалите от природни бедствия и мира по света

"За да могат жертвите на природни бедствия да получат духовната и материална подкрепа от която се нуждаят, за да възстановят живота си": така е озаглавено Общото молитвено намерение на Бенедикт ХVІ за месец януари от новата година. В него Папата изтъква неразривната връзка между материална и духовна помощ в екстремни ситуации и призовава за човешка солидарност и подкрепата на международната общност.

*********
"Големият остров", Мадагаскар, не бе пощаден от природни бедствия. Циклони унищожиха множество домове, мостове и пътища. Оризови ниви и стадата бяха сериозно засегнати. Десетки хора загинаха, а други бяха ранени и загубиха имуществото си. Бих искал да уверя целия мадагаскарски народ в моята близост, загриженост и молитва, посочва Светият Отец, Папата, в обръщение към новия посланик на страната към Светия престол през 2008. Нека Бог, в Своята добрина, се смили над своя народ и чуе гласовете на тези, които Го призовават (срв. Пс 5: 3) и умоляват за помощ! Заедно с псалмиста призовавам: "Стани, Господи, Боже, вдигни ръката си; не забравяй страдащите" (Пс 9б [10]: 12). Щастливо съвпадение е, че в този контекст наградата за Солидарност и развитие за 2008 г. на St. Matthew Foundation, в памет на кардинал Франсис Ксавие ван Туан, по повод на честването на 60-годишнината от Всеобщата декларация за правата на човека бе присъдена на AKAMASOA проект за малки къщи за бездомни в Антананариво.

По повод на годишнината от ужасното земетресение, което порази вашата страна, скъпи хаитяни, пише Папата в послание към народа на Хаити, аз съм единен с вас и ви уверявам, в молитвите си, особено за тези, които загубиха живота си. Бих искал също да ви дам дума на надежда в настоящите, особено трудни, обстоятелства. Сега е моментът за възстановяване не само на материалните структури, но също на гражданското, социалното и религиозното съжителство. Надявам се, че народът на Хаити ще поеме водещата роля в сегашната си история и за своето бъдеще, като може да разчита на международната помощ, която вече показа признаци на голяма щедрост, както финансова така и чрез доброволци, които идват от всички страни.

Аз съм сред вас посредством Кардинал Роберт Сара, председател на Папския съвет "Cor Unum". Чрез своето присъствие и глас, той ви носи моето насърчение и привързаност. Поверявам ви на ходатайството от небето на Дева Мария на Вечната Помощ, покровителка на Хаити, която аз съм сигурен, няма да остане безразлична към вашите молитви. Нека Бог да благослови всички хаитяни.

Моите мисли в този момент са отправени и към народите на Тихия океан и на страните от Югоизточна Азия, засегнати от яростни природни бедствия: цунамито на островите Самоа и Тонга , тайфунът във Филипините, който по-късно засегна Виетнам, Лаос и Камбоджа, както и опустошителното земетресение в Индонезия, пише Бенедикт XVI в посланието си за мир през 2010. Тези катастрофи взеха тежка дан от човешки животи, оставяйки след себе си много изчезнали и бездомни и нанасяйки огромни материални щети. Загрижен съм също за тези, които страдат заради наводненията в Сицилия, особено в областта на Месина.

Призовавам всички вас да се присъедините към молитвите ми за жертвите и техните близки. Оставам духовно близо до евакуираните и всички онези, подложени на тежки изпитания, като моля Бог да облекчи тяхното страдание. Отправям апел да се гарантира, на тези братя и сестри, че няма бъдат лишени от нашата солидарност и подкрепата на международната общност.

Молитвено намерение
За да може посвещаването на християните за мира да свидетелства името на Христос пред всички мъже и жени с добра воля: така е формулирано Мисионерското молитвено намерение на Светия Отец за първия месец от новата година. Мирът е Божи дар за хората, припомня Папата и призовава хората с добра воля да го разпространяват из целия свят.
В глобализирания свят, белязан от все по- мултиетническо и мултикултурно общество, големите религии могат да служат като важен фактор за единението и мира в човешкото семейство, посочва Светият Отец. Но мирът включва и религиозната свобода на човека и затова Папата се обръщам към християнските общности, изпитващи страдания поради преследвания, дискриминации, насилствени действия и нетолерантност, особено в Азия и Африка, Близкия Изток и най-вече в Светата Земя.

********
"Конфликти, войни, насилие и тероризъм оформят от дълго време реалността в Близкия Изток. Това посочи Бенедикт XVI в проповедта си при закриването на Специалната асамблея на Синода на епископите за Близкия изток през октомври 2010. Мирът, който е дар от Бог, също е резултат от усилията на хората с добра воля, принадлежащи към национални и международни институции и особено на онези държави, които полагат сериозни усилия за намира на разрешение за конфликтите. Никога не трябва да се примиряваме с липсата на мир. Мирът е възможен. Мирът е неотложен. Мирът е необходимото условие за достоен живот на човечеството и обществото.Мирът е и най-доброто средство, за да се избегне емиграцията от Близкия Изток. „Молете се за мир в Ерусалим”, четем в Псалм 122. Ние се молим за мир в Светата Земя, подчертава Папата. Ние се молим за мир в Близкия Изток, поемайки трудната задача да гарантираме, че този Божи дар за хората с добра воля се разпространява из целия свят.

Друг принос, който християните могат да дадат на обществото е насърчаване на истинската свобода на религията и съвестта, едно от основните права на човека, което всяка държава трябва винаги да зачита. В много страни от Близкия Изток съществува свободата на убежденията, но пространството дадено на свободното практикуване на религията е често доста ограничено. Увеличаването на това пространство на свободата, допълва Светият Отец придобива първостепенно значение, за да се гарантира на всички членове от различните религиозни общности истинска свобода да живеят и изповядват вярата си. Тази тема може да стане предмет на диалог между християни и мюсюлмани, диалог, чиято неотложност и полезност бе потвърдена от Синодалните отци.

Живот в любов и истина
В глобализирания свят белязан от все по- мултиетническо и мултикултурно общество, големите религии могат да служат като важен фактор за единението и мира в човешкото семейство, посочва Светият Отец в Посланието си за 44-ия Световен ден на мира. Въз основа на своите религиозни убеждения и мотивирано търсене на общото благо, техните последователи са призовани да живеят отговорно своя ангажимент в контекста на религиозната свобода. Всред разнообразието на религиозните култури е необходимо да се оценят по достойнство тези елементи, които насърчават гражданското съжителство и да се отхвърли всичко, което е в противоречие с достойнството на мъжа и жената.

Публичното пространство, което международната общност предоставя на религиите и тяхното предложение за „по-добър живот”, продължава Бенедикт XVI в посланието си за мира помага да се постигне съгласие за истината и благото и морален консенсус, които са от съществено значение за справедливото и мирно съвместно съществуване. Ръководителите на големите религии, благодарение на своята позиция, влияние и авторитет в техните общности, са първите, които са призовани към взаимно уважение и диалог.

Християните от своя страна, изтъква Папата, са подтикнати от вярата си в Бога, Отец на Господа Исуса Христа, да живеят като братя и сестри, които се срещат в Църквата и работят заедно за изграждането на един свят, в който хората и народите „не ще правят зло и вреда ... Защото земята ще бъде пълна с познаването на Господа, както водите пълнят морето” (Исайя 11, 9).

Религиозната свобода по света
Обръщам се към християнските общности, подчертава Светият Отец Пата, изпитващи страдания поради преследвания, дискриминации, насилствени действия и нетолерантност, особено в Азия и Африка, Близкия Изток и най-вече в Светата Земя, място избрано и благословено от Бог. Отново ги уверявам в своето бащинско чувство и молитвите си за тях, като заедно с това призовавам всички отговорни за решителни действия, за да се прекрати насилието срещу християните в този район. Нека Христовите последователи не губят кураж пред тези беди, тъй като свидетелстването на Евангелието е и винаги ще бъде знак за противоречие.

Нека осмислим с нашето сърце думите на Господ Исус: „Блажени плачещите, защото те ще се утешат...Блажени жадните и гладните за правда, защото те ще се заситят...Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене, изтъква Папата. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас” (Мат. 5, 4-12). Тогава нека поднови обета, който даваме да прощаваме лесно и бъдем милостиви, които просим от Бог в молитвата Отче наш. Ние сами полагаме условията и степента на измолваното милосърдие, когато молим: „И прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници” (Мат. 6,12). Насилието не се преодолява с насилие. Нека нашият болезнен вик бъде винаги придружаван от вярата, надеждата и свидетелстването на Божията любов. Изразявам пожеланието на Запад, казва в заключение Бенедикт XVI, специално в Европа, враждебността и насилието срещу християните да бъдат преустановени, защото те желаят да насочат последователно своя живот към ценностите и принципите от Евангелието. Нека Европа съумее да се помири със своите християнски корени, които са фундаментални за разбирането на нейната роля, която е имала и която иска да има в историята: така, тя ще може да упражни справедливостта, съгласието и мира, запазвайки откровения диалог с всички народи.

bp/ rv