Възпитание на младежите в дух на солидарност и мир

„Не се страхувайте да работите неуморно за едно по-светло бъдеще за всички”: така Папа Бенедикт ХVІ се обръща към младежите по целия свят в посланието си за 45-тия Световен ден на мира, озаглавено „Възпитанието на младежите в дух на справедливост и мир”. Денят се чества на 1 януари 2012 и съвпада с празника на Дева Мария Богородица на който Папата предстоятелства литургия в базиликата Свети Петър. В един свят, който изпраща 2011 с „чувство на фрустрация” от финансово -икономическата криза, Папата посочва, че вниманието на всички трябва да бъде насочено към младежите, с убеждението че „с техния ентусиазъм и стремеж към идеала, могат да предложат нова надежда на света”.„Гледайте с надежда към бъдещето, въпреки трудностите”, насърчава Папата младежите. „Вие не сте сами. Църквата ви има доверие, тя ви следва и ви насърчава, предоставяйки ви възможността да се срещнете с Христос”. Същевременно Светия Отец ги приканва да бъдат „пример и стимул за възрастните”, като полагат усилия за „преодоляването на несправедливостите и корупцията”. Затова Бенедикт ХVІ призовава и политиците да „предоставят на младежите ясен образ на политиката, като служба в полза на общото благо”. Папското послание се гради на пет основни стълба – истината, човека, семейството, творението и свободата – и е своеобразна „пътна карта” към мира и за благото на цялото човечество.

Възпитание на младежта в дух на справедливост и мир
Началото на новата година, божи дар за човечеството, ме подтиква, с голяма любов и доверие, да отправя специално пожелание към всички за новото време, което чука на вратата ни, та да бъде премине под знака на справедливостта и мира. С какви чувства посрещаме новата година? В псалм 130 откриваме чудно описание. Псалмистът казва, че вярващия човек очаква Господа „повече отколкото утринните стражи – зората”, очаква го с постоянна надежда, защото знае, че Той ще донесе светлина, милост и спасение. Това очакване извира от битието на избрания народ, който разкрива, че е бил научен от Бога да гледа на света, чрез Неговата истина, без да се оставя да бъде сломен от изпитанията. Приканвам ви да гледате към 2012-та със същото доверие. Истина е, че през изминалата година чувството на неудовлетворение нарастна, заради кризата, която обхвана обществото, икономиката и трудовата среда; зачатъците на тази криза са предимно културни и антропологични. Сякаш тъмна завеса се е спуснала над нашето време и не допуска ясно да се съзре дневната светлина. В този мрак, обаче, човешкото сърце не престава да очаква трепетно зората, за която говори псалмистът. Това очакване е особено живо и осезаемо у младите хора и затова искам да се обърна към тях, съзнавайки ясно приноса, който могат и трябва да дадат в обществото. Ето защо, бих желал да представя посланието за XLV Световен Ден на Мира във възпитателна перспектива: „Да възпитаваме младежта в дух на справедливост и мир”, с убеждението, че младежите, с присъщия им ентусиазъм, тласкани от идеалите, могат да дарят нова надежда на света. Моето Послание е насочено и към родителите, семействата, към всички образователни и възпитателни структури, както и към отговорниците в различните сфери на религиозния, социалния, политическия, културния и информационния живот. Загрижеността и вниманието към света на младите, умението да се вслушваме в него и да го ценим, са не само възможност, а първостепенна задача и дълг на цялото общество, за да се построи бъдеще на справедливост и мир. Неоходимо е да се предаде на младото поколение милеене към положителните ценности в живота, за да бъде отдаден в служба на Доброто. Това е задача, която всеки от нас трябва лично да изпълнява. В последно време опасенията на младите хора от различни краища на света засягат техния копнеж да се гледа с дълбока надежда към бъдещето. Много са аспектите, които ги карат да се страхуват: жаждата за знания, които да ги подготвят адекватно, за да посрещнат бъдещите предизвикателства, трудността да се създаде семейство и да се намери сигурно работно място, умението за ефективен принос в политическия, социалния и икономическия живот, за да се изгради по-хуманно и сплотено общество. Важно е всички тези подбуди и идеалите, заложени в тях да срещнат нужното разбиране и внимание във всички слоеве на обществото. Църквата гледа към младите хора с надежда и доверие, поощрява ги да търсят истината, да отстояват общото благо, да имат открити хоризонти към света и очи, способни да съзрат „новите неща” (Ис 42,9; 48,6)!

Възпитателите
Възпитанието е най-очарователното и трудно житейско начинание. Възпитавам на латински е educere което означава да изведеш човека от собствения му свят, за да го въведеш в реалността, към пълнотата, която ще му помогне да израсте като личност. Това е процес, който се подхранва от срещата между две свободи: тази на възпитателя и тази на възпитавания. Процесът изисква отговорно отношение на ученика, чието благоразположение ще го остави да бъде воден към действителността и на възпитателя, който следва с готовност да дари цял себе си. Именно заради това се усеща остра необходимост не просто от разпространители на някакви правила и информация, а от достоверни свидетели, с поглед, отправен в далечината, за да съумеят да прегърнат широки житейски хоризонти. Свидетел е онзи, който живее в първо лице посочения от него път. Кои са местата в които узрява истинското възпитание в духа на мир и справедливост? Преди всичко, това са семействата, защото родителите са първите възпитатели. Семейството е основната градивна клетка на обществото. „Децата усвояват в семейството човешките и християнските ценности, позволяващи хармонично и мирно съжителство. В семейството те се научават на солидарност между поколенията, на почитане на законите, на прошка и прием на ближния”. Семейството е първото училище, което възпитава на справедливост и мир. Живеем в свят, в който семейството и самия живот са под постоянна заплаха, а често са и разделени. Изискванията на работното място и условията на труд, които не са в унисон със семейните отговорности, притесненията за бъдещето, забързаните темпове на ежедневието, миграцията, с цел по-добра издръжка или даже чисто оцеляване са причина все по-трудно да се осигури на децата най-ценното благо: присъствието на родителите; присъствие, което би гарантирало все по-задълбочено споделяне на общия път, за да може да се предаде опита и убежденията, натрупани през годините, именно чрез моменти на взаимност и задружност. Искам да кажа на родителите да не падат духом! Чрез житейския си пример, насърчавайте децата, за да възлагат надеждата си преди всичко на Бога, който е единствения извор на справедливост и истински мир. Бих желал да се обърна и към отговорниците на възпитателните и образователни институции: бдете с чувство на безконечна отговорност, за да бъде достойнството на всеки човек почитано и ценено, независимо от обстоятелствата. Грижете се, за да може всеки младеж да открие собственото си призвание, поощрявайте младите, за да разцъфнат талантите, дарени им от Господ. Гарантирайте на семействата, че децата им няма да бъдат обучавани в разрез с тяхната съвест и религиозни принципи. Нека всяка възпитателна среда бъде място, открито към трансцедентното и към другите; място на диалог, на сближаване и изслушване, в което младежът се чувства ценен, заради собствения си потенциал и духовни богатства, в което младежът ще се научи да цени братята си. Място, в което ще се научи да се наслаждава на радостта от живота ден след ден, радост, която извира от любовта и състраданието към ближния, и от активното участие в построяването на по-хуманно и братско общество. Обръщам се и към политически-отговорните личности с молба да помагат по конкретен начин в упражняването на възпитателните права и задължения на семействата и образователните институции. Не трябва никога да се чувства липса на уместна подкрепа на майчинството и бащинството. Направете така, че на никого да не бъде отказван достъп до образование и семействата да могат свободно да избират образователните структури, които считат подходящи за благото на децата си. Положете усилия, за да насърчите събирането на семействата, разделени, заради липса на средства за издръжка. Покажете на младежите ясен образ на политиката, като служба в полза на общото благо. Не мога да не се обърна с апел и към медийния свят, за да даде своя принос във възпитанието. Средствата за масова комуникация в съвременното общество имат специална роля – не само информират, а и влияят върху духа на техните адресати, и следователно могат значително да спомогнат в юношеското възпитание. Важно е да се отчита винаги тясната връзка между възпитанието и комуникацията: възпитанието се реализира чрез комуникация, която въздейства, позитивно или негативно, върху формирането на личността. Младите трябва да притежават смелост, за да изживеят от първо лице това, което изискват от всички останали около тях. Те притежават огромна отговорност: трябва да имат сила, за да се възползват правилно и съзнателно от свободата. Те, на свой ред, също са отговорни за личното си възпитание и образование в дух на справедливост и мир!

Възпитание в дух на истина и свобода
Свети Августин се питаше: « Quid enim fortius desiderat anima quam veritatem? – Какво желае човек по-силно от истината? Хуманния облик на обществото зависи много от приноса на възпитанието за поддържане жив пламъка на този въпрос. Възпитанието, в действителност, обуславя цялостното формиране на личността, включително моралното и духовно измерение на човешкото същество, с оглед на окончателната му цел и за доброто на обществото, от която е част. Затова, за да се възпитава в дух на истина е наложително преди всичко да се знае каква е човешката личност, трябва да се опознае нейната същност. Съзерцавайки заобикалящата го действителност, : „Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, Луната и звездите, които Ти си отредил,казвам си: Що е човек та да го помниш? Или човешки син та да го посещаваш?” (Пс 8,4-5). Това е фундаменталният въпрос: „кой е човекът?” Човекът е творение, което носи в сърцето си жажда за безкрайност, жажда за истина – не пристрастна, а способна да обясни смисъла на живота – защото той е създаден по божи образ и подобие. Приемането на живота като безценен дар, с благодарност, ще отведе до откриване дълбокия смисъл на достойнството и неприкосновеността на всяка човешка личност. Затова, първата задача на възпитанието е да разкрие образа на Твореца у всеки човек, а като следствие - да се изпитва дълбоко уважение към всяко човешко същество и да се помага на другите да живеят с тази най-висша чест и достойнство. Не бива никога да забравяме, че: „автентичното човешко развитие обхваща човешката личност всецяло, във всичките и измерения”, включително трансцедентното и че не може да се жертва личността, за да се придобие определено благо, било то икономическо или социално, индивидуално или колективно. Само чрез отношенията си с Бог, човек разбира значението на личната свобода. Цел на възпитанието е да изгради истинска свобода, която не е премахване на ограниченията или доминиране на свободната воля, не е и абсолютно господство на „аз”-а. Човек, който възприема себе си за единствен, абсолютен, независещ от нищо и никого, способен да прави всичко, което пожелае, всъщност се противопоставя на личната си свобода и я губи. Човекът, обаче, е общителен, живее в непрестанна връзка с другите и преди всичко, с Бога. Истинската свобода не може да бъде достигната никога, чрез отдалечаване от Него. Свободата е дар, ценен, но деликатен; може да бъде криворазбрана и зле изживяна. „Днес особено силна опасност за възпитателното дело представлява широко разпространения в нашето общество и култура релативизъм, който не приема нищо за определено, за който последна дума има аз-ът и неговите желания и който, под прикритието на свободата, се превръща в затвор за всеки, защото разделя хората, като ги принуждава да се затворят в самите себе си”. Истинско възпитание, подвластно на такъв релативизъм, е невъзможно: без светлината на истината, рано или късно, всеки човек е осъден на съмнения върху добротата на самия живот и взаимоотношенията, които го изграждат, върху способността да се построи, заедно с другите, нещо общо.” Следователно, за да упражнява свободата си, човек трябва да преодолее релативизма и да научи истината за себе си, и истината за доброто и злото. Дълбоко в своята съвест човек открива закон, който не произлиза от него, но на който следва да се подчинява и който го призовава да обича, да прави добро, да страни от злото, да поема отговорности, както за добрите, така и за лошите си дела. Затова упражняването на свободата е дълбоко свързано с естествения морален закон, универсален по своята същност, който отразява достойнството на личността и полага основите на нейните фундаментални права и задължения, а в резултат – и на справедливото и мирно съжителство между хората. Правилната употреба на свободата заема централно място в насърчаването на справедливостта и мира, които изискват уважение към собствената личност и към другите, дори и различни по характер и начин на живот. Такова поведение отключва характеристиките, без които мира и справедливостта биха останали само думи, лишени от съдържание: взаимно доверие, умение за водене на конструктивен диалог, опрощаване, което често се желае, но трудно се дарява, взаимна любов, състрадание към по-слабите, както и готовност за саможертва.

Възпитание в дух на справедливост
В нашия свят, човешкия живот, достойнство и права, въпреки широката им гласност, са сериозно заплашени от разпространилата се тенденция към употреба на ползата, печалбата, придобивките, като единствени критерии. Важно е концепцията за справедливостта да не бъде изолирана от своите трансцедентни корени. Справедливостта, в действителност, не е чисто човешка идея, понеже това, което е справедливо първоначално не е определено от позитивния закон, а от дълбоката човешка идентичност. Цялостната визия за човека позволява да не се ограничаваме в законовата концепция на справедливостта, а да се разкрият, дори и пред нея, хоризонтите на солидарността и любовта. Не можем да пренебрегнем някои течения в съвременната култура, осланящи се на рационалистични и индивидуалистични икономически принципи, които откъснаха справедливостта от транседентните и корени, разделяйки любовта от солидарността: „Човешкият град не се изгражда от взаимоотношения на права и задължения, а най-вече и преди всичко – от взаимоотношения на безкористност, милост и общение. Милосърдието в човешките отношения разкрива винаги Божията любов, която придава богословски и спасителен смисъл на всяко усилие за справедливост по света”. „Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят” (Мт 5,6). Те ще бъдат заситени, защото са гладни и жадни за праведни взаимоотношения с Бог, със себе си, с братята и сестрите, и с всички творения.

Възпитание в дух на мир
Мирът не е просто отсъствие на война и не бива да се възприема само като възстановяване равновесието между враждуващи сили. Мирът не може да се възцари на земята без съхраняване на човешките права, свободна комуникация между хората, почитане достойнството на човека и народите, без усърдни братски дела”. Мирът е плод на справедливостта и резултат от любовта. Мирът е преди всичко дар Божи. Ние, християните, вярваме, че Христос е нашият истински мир: в Него, в неговия Кръст, Бог помири света със себе си и унищожи бариерите, които ни разделяха един от друг. (Срв. Еф 2,14); в Него съществува само едно семейство, помирено в любовта. Но мирът не е само дар за получаване, а дело, което трябва да се реализира. За да сме истински миротворци, трябва да се възпитаме в дух на състрадание, солидарност, сътрудничество, братство, трябва да бъдем активни в нашите общности и бдителни към събуждането на съвестта за важни национални и международни въпроси, към намирането на подходящи средства за преразпределение на богатството, за стимулиране на растежа, сътрудничество за развитие и разрешаване на конфликтите. „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чеда”. (Мт 5,9)

Мирът за всички се ражда от справедливостта на всеки по отделно и никой не може да се отклонява от главната задача да съдейства за справедливостта, според собствените си възможности и отговорност. По специален начин приканвам младежите, които са особено чувствителни към идеалите, с търпение и упорство да преследват справедливостта и мира, да развият усет към добротата и истината, дори ако това изисква саможертва и тръгване срещу течението.

Да вдигнем очи към Бог
Изправени пред трудното предизвикателство да изминем пътищата на справедливостта и мира, можем да се изкушим и да се запитаме, точно като Псалмиста: „Повдигам очи към планините: от къде ще ми дойде помощ?” (Пс 121,1). На всички и особено на младежите искам решително да кажа: „Не идеологиите спасяват света, а обръщането към живия Бог, който е наш Създател и гарант на свободата ни, гарант за това, което е наистина добро и истинно...безрезервно обръщане към Бог, който е мерило за всичко праведно и е същевременно вечна любов. А какво би могло някога да ни спаси, ако не любовта?” Любовта се радва на истината, тя е силата, която ни прави способни да се борим за истина, справедливост и мир, защото любовта всичко премълчава, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко търпи (срв. 1Кор 13, 1-13). Скъпи млади хора, вие сте най-ценния дар за обществото. Не се обезкуражавайте пред трудностите и не се поддавайте на лъжовни решения, които често изглеждат най-достъпни за преодоляване проблемите на обществото. Не се страхувайте да се ангажирате, да се изправите пред трудностите и саможертвата, да изберете пътя, който изисква преданост и постоянство, смирение и всеотдайност. Живейте с вяра вашата младост и онези дълбоки копнежи за щастие, истина, красота и истинска любов! Живейте интензивно този период от живота, така богат и наситен с ентусиазъм. Съзнайте, че вие самите сте пример и стимул за възрастните, който ще става толкова по-силен, колкото по-силен е стремежът ви към преодоляване на несправедливостта и корупцията, колкото по-силна е жаждата ви за по-добро бъдеще, което самите вие да построите. Съзнайте потенциала си и никога не се затваряйте в себе си, а съумейте да работите за по-светлото бъдеще на всички ни. Не ще бъдете никога сами. Църквата ви се доверява, следва ви, окуражава ви и желае да ви предложи най-ценните неща, с които разполага: възможността да повдигнете очи към Бог, да срещнете Исус Христос, Онзи, който е справедливостта и мира.

На вас всички, мъже и жени, които сте взели присърце каузата за мир! Мирът все още не е достигнато благо, а цел, към която всички и всеки трябва да се стреми. Да гледаме с по-голяма надежда към бъдещето, да се окуражаваме един-друг в общия ни път, да работим, за да дарим на света ни по-хуманен и братски облик, да се чувстваме единни в отговорността ни към младите поколения – настоящи и бъдещи, и по-специално да сме единни, за да ги възпитаме на миролюбие и миротворчество. Осланяйки се на тези твърдения, изпращам моите размишления и ви призовавам: нека обединим силите си – духовни, морални и материални, за да „възпитаме младите в дух на справедливост и мир”.

Ватикана, 8 декември 2011 г.