Рождественско послание на Бенедикт ХVІ: Христос се роди, за да ни спаси от злото отдалечаващо ни от Бог. Молитва за страдащите народи по света

"Христос се роди за нас, за да ни спаси преди всичко от дълбокото зло, което е отдалечаването от Бог". Това припомни на цял свят Бенедикт ХVІ в своето традиционно Рождественско послание, призовавайки божествената помощ за най-страдащите народи в този исторически период на бедствия, социални конфликти и войни. Преди да даде своя Папски благослов Urbi et Orbi, Бенедикт ХVІ отправи поздрави за Рождество Христово на различни езици. Хиляди бяха присъстващите на площад Свети Петър в този празничен и слънчев ден, дошли от всяко кътче на Земята за да чуат заедно с милионите вярващи от цял свят застанили пред радиата и телевизията и интерент, думите на Папата отправени от централната ложа на Ватиканската Базилика. Предлагаме пълният текст на Рождественското послание на Папа Бенедикт ХVІ.

*********
Скъпи братя и сестри в Рим и по цял свят!
Христос се роди за нас! Слава във Висините Богу и мир в земята на човеците, които Той обича. До всички достига ехото от ангелското известие във Витлеем, което Католическата църква възвестява във всички континенти, отвъд всяка граница на националност, език и култура. Синът на Дева Мария се роди за всички, Той е спасител на всички!

Един древен литургичен антифон Го призовава по следния начин: „О Емануел, наш цар и законодател, надежда и спасение на хората: ела да ни спасиш, о Господи Боже наш!”. Veni ad salvandum nos! Ела да ни спасиш! Това е викът на човека от всяко време, който чувства, че сам не може да преодолее трудностите и опасностите. Нуждае се да положи своята ръка в една по-голяма и по-силна ръка, една ръка която от свише се протяга към него. Скъпи братя и сестри, това е ръката на Христос, роден във Витлеем от Дева Мария. Той е ръката, която Бог протегна към човечеството, за да му помогне да излезе от подвижния пясък на греха и да го постави на скалата, на твърдата скала на Неговата Истина и Любов (Псалм 40,3).

Да, това е значението на това Детенце, име, които по воля Божия, му дадоха Мария и Йосиф: казва се Исус, което означава „Спасител” (Мат 1,21; Лук 1,31). Той е изпратен от Бога Отец да ни спаси преди всичко от дълбокото зло, вкоренено в човека и историята: онова зло, което ни отдалечава от Бог, самонадеяната гордост, че можем всичко сами, че можем да конкурираме Бог и да се поставим на Негово място, да решаваме кое е добро и кое зло, да бъдем господари на живота и смъртта (Бит 3,1-7). Това е голямото зло, големият грях от който ние хората не можем да се спасим ако не се поверим на Божията помощ, ако не издигнем силно гласа си към Него: „Veni ad salvandum nos! Ела да ни спасиш!”.

Фактът, че издигаме тази молитва към Небето, ни поставя в правилното условие, поставя ни в истината за нас самите: ние сме тези, които издигнаха глас към Бог и бяхме спасени (Ест 10,3) Бог е Спасителят, а ние онези, които сме в опасност. Той е лекаря, а ние болните. Признаването на тази истина е първата стъпка към спасението, към изхода от лабиринта в който ние самите с нашата гордост се затваряме. Издигането на погледа и ръцете към Небесата и призоваването на божествената помощ е единствения изход, при условие, че има Някой който слуша и може да ни се притече на помощ.

Исус Христос е доказателството, че Бог се вслуша в нашия вик. Не само! Бог храни към нас една толкова силна любов, че не остана в Себе си, а излезе от Себе си и дойде при нас, споделяйки докрай нашето човешко състояние (Изх 3, 7-12). Отговорът на човешкия вик, който Бог даде в Исус надхвърля безкрайно нашите очаквания, достигайки до една солидарност, която не може да само човешка, а също божествена. Само Бог, който е любов и любовта, която е Бог може да избере този път, за да ни спаси по този начин, който разбира се е най-дългия, но зачита Неговата и нашата истина: пътя на помирението, диалога и сътрудничеството.

Затова, скъпи братя и сестри от Рим и цял свят, нека през Рождество Христово 2011, да се обърнем към Детенцето във Витлеем, към Сина на Дева Мария, и да Му кажем: „Ела да ни спасиш!”. Отправяме тази молитва в духовно общение с многобройните хора, които живеят в особено трудни ситуации, и ставайки глас, за нямащите глас.

Нека заедно на призовем божествената помощ за народите от Африканския Рог, страдащи по причина на глада и бедствията, понякога утежнени от постоянната несигурност. Нека международната общност не лишава от своята помощ многобройните бежанци от този регион, тежко изпитани в тяхното достойнство.

Нека Господ дари утеха на народите от североизточна Азия, преди всичко в Тайланд и Филипините , които все още живеят в тежки условия по причина на неотдавнашните наводнения.

Нека Господ се притече на помощ на раненото от многобройните конфликти човечество, които все още окървавяват Планетата. Нека Той, който е Принц на Мира, дари мир и стабилност на Земята, която избра, за да дойде в света, насърчавайки подновяването на диалога между Израелци и Палестинци. Нека спре насилията в Сирия, където се проля много кръв. Нека спомогне за пълното помирение и стабилността н Ирак и Афганистан. Нека дари обновена сила в изграждането на общото благо за всички членове на обществото в африканските и близкоизточните страни.

Нека Рождеството на Спасителя да подкрепя перспективите на диалог и сътрудничество в Мианмар, в търсене на съгласувани решения. Нека Раждането на Спасителя да гарантира политическата стабилност в страните от африканския регион на Големите езера и да помага на усилията на жителите от Южен Судан за закрилата на правата на всички граждани.

Скъпи братя и сестри, нека отправим поглед към Витлеемската ясла: Детенцето, което съзерцаваме е нашето спасение! Той донесе на света универсално послание за помирение и мир. Нека Му отворим нашето сърце и да Го приемем в нашия живот. Нека с вяра и надежда да му повторим: Veni ad salvandum nos! Ела да ни спасиш!

svt/ rv