Рождественско послание на Апостолическия екзарх, епископ Христо Пройков

Драги Братя и Сестри,

В нашето Отечество България в днешния прекрасен ден празнуваме Рождество Христово, раждането на Исуса Христа! На всички от сърце честитя този светъл, хубав празник, който е празникът на семейството, празникът на децата, празникът в който ние чувстваме най-светлите пориви и интимна вътрешна радост. В този ден в който се връща ме към нашето детство с толкова хубави спомени за идването на Исус Христос между нас. Не са подаръците , които ни връщат в спомените, а вярата , че между нас се роди едно малко , беззащитно дете, което е новата светлина на света. 2011 година е годината в която, за кой ли път пак, ние празнуваме Рождество Христово, с тази радостна вест с която се поздравяваме: Христос се роди, радвайте се!

Тази 2011 година,можем да кажем, че вече отминава и беше една година с трудности, човечеството изживява криза , чуваме вести за воини… Имаме ли право да се радваме на този празник? Да! Въпреки всичко Светото Писание споделя с нас: Днес ни се роди спарите, обещаният Месия, Христос! А всяко раждане е една нова надежда и тази надежда я носи младенецът от витлеемската пещера, който по-късно ще каже за себе си: “Аз Съм светлината на света!Аз Съм светлината, която свети в мрака”. Имаме право да се надяваме!

В спомените от детството на всеки един от нас се връщаме пред коледната пещера, елхата , домашния уют и безкрайната обич с която нашите роди тели ни радваха в тези празнични дни на Рождество Христово.

Спомням си един разказ, който говореше за едно дете, което се прибрало в къщи разплакано и когато го попитали , защо плаче, то казало , че играели на криеница и то се скрило така , че детето , което го търсело не могло да го намери и накрая се прибрало у дома. Колко тази приказка прилича на историята , която живеем, особено ние, възрастните. Бог се ражда всяка година . Бог повтаря своето идване между нас, не като една история, не като една традиция, а като един факт, за да ни покаже, колко много иска да бъде с нас. И всъщност Бог се скри, а ние не го търсим. Евангелист Лука казва за Бог, че той е безкрайно съвършен, всемогъщ, всезнаещ, добър и милостив, Бог , който няма начало и не ще има край. Който е бил, който е и който ще бъде и въпреки това този Бог се скрива от нас. И какво скривалище избира? Една смирена девойка Мириам, и едно беззащитно дете , което се появява между нас, но всъщност по този начин Бог става човек, става един от нас, за да можем да го търсим и най вече да го намерим и с радост да открием огромната любов, която той храни към нас. Да, той се въплъти и роди между нас и за нас, за да го откриваме лесно и винаги. Но ние често сме като онова дете, което изоставя играта, а за нас означава да обърнем гръб и да си тръгнем, изоставяйки най-голямата истина в нашия живот. И това е така когато се отдалечаваме от Бога. Когато тръгваме и пътят води към храма, а ние не влизаме в храма, но го заобикаляме. Когато се отдалечаваме от тайнствата: Изповед , Причастие, а Той е чрез тях с нас. Когато спираме да се храним с Неговото слово, а Той се крие зад него. Когато го губил в нашите взаимоотношения … и колко е важна първата крачка , за да го открием. Крачката на милосърдието на прошката, на любовта. Търсим ли го, когато сме го загубили? Изкушаваме се да си кажем: ако простя може би ще се проваля…, а важното е да си кажем: може би ще успея, защото Исус казва в Евангелието, там където са двама или трима в мое име, там съм и аз посред тях. Чудна игра да откриеш Бога! А Бог можеш да го откриеш на всякъде, във всичко. Той е между нас, Той е вътре в нас. Да не се отказваме да играем тази чудна игра. Играта на детето, което търси и което успява да намери. А ние всички сме деца на този Бог, който ни обича. Нали той се нарича Емануил, Бог с нас! Нали Архангел Гавраил каза на Света Богородица при Благовещението : Господ е с теб! И Бог е винаги с нас! Ние трябва да Го търсим и да Го откриваме винаги, във всичко, навсякъде и във всеки. Тогава целият наш живот ще се превърне в една нестихваща, радостна Коледа. Коледата на чистите по сърце, на невинността, на искреността, на истинската вяра. Честито Рождество Христово на всички, честит имен ден на тези , които празнуват в днешния прекрасен ден на Коледа. Бог да ви благослови!

Н.В.Пр. епископ Христо Пройков, Апостолически екзарх и председател на Епископската конференция на Католическата църква в България