Бенедикт ХVІ към Римската Курия: СМД лек срещу кризата на вярата

„Кризата на Църквата в Европа е криза на вярата”. Противоотрова за тази криза са Световните Младежки Дни, които са „истинско лекарство срещу умората на вярата”. Това бе акцентът на дългото размишление на Бенедикт ХVІ, предложено тази сутрин пред Римската Курия по време на традиционната предколедна аудиенция. В словото си Папата се спря на най-важните моменти от годината, като се спря по-специално на темата за реевангелизацията на Стария Континент и индивидуализирайки в Световните Младежки Дни „петте точки” за „подмладяването на християнството”.

В словото си Бенедикт ХVІ насочи вниманието над съвременна Европа, „измъчена” от „скуката да си християнин”, противопоставяйки я с Африка, където може да се докосне с ръка „радостта да си християнин”:

„От тази радост се поражда енергията, необходима за да се служи на Христос в потискащите ситуации на човешкото страдание, да си на Негово разположение, без да се затваряме в собственото благосъстояние. Срещата с тази вяра готова за саможертвата и поради тази причина изпълнена с радост, е единствения лек срещу умората да си християнин на която сме свидетели в Европа”.

Парадоксално днес, посочи Папата, за съдбините на Църквата, богатият Север днес е обеднял в сравнение с южната част на света. Това е и причината за създаването на нови ватикански ведомства, като Папския Съвет за Новата Евангелизация и обявяването на специални периоди като „Годината на Вярата” с които да се промени поетата посока. „Разбира се – посочи Папата – необходимо е да се направят много неща, но това от само себе си не разрешава проблема”:

„Ядрото на кризата на Църквата в Европа – както посочих по време на визитата във Фрайбург – е криза на вярата. Ако не намерим подходящ отговор за тази криза, ако вярата не се съживи, превръщайки се в дълбоко убеждение и истинска сила благодарение на срещата с Исус Христос, всички други реформи ще бъдат неефикасни”.

„Как да възвестяваме днес Евангелието?”. На този съществен въпрос за съвременната и бъдещата Църква, Бенедикт ХVІ предложи един оригинален отговор, насочвайки вниманието към наследството оставено през тези години от Световните Младежки Дни, които определи като „лек срещу умората във вярата”. На първо място, посочи Папата, „в тези дни се живее един нов опит от католичността, от универсалността на Църквата”, където различията в произхода и културите се обединяват в срещата с Христос и начина на отслужването и:

„Общата литургия е своеобразна родина на сърцето и ни обединява в едно голямо семейство. Фактът, че всички човешки същества са братя и сестри не е само една идея, а се превръща в реален съвместен опит, пораждащ радостта”.

От това, посочи Папата, се поражда един „нов начин да живеем нашия живот, един нов начин да бъдем християни”. Бенедикт ХVІ посочи за пример 20-те хиляди младежи доброволци, които седмици, дори месеци се посветиха изцяло в организацията на последния СМД в Мадрид:

„Тези младежи, чрез тяхната вяра поднесоха част от техния живот, не защото това им бе наложено и не защото с това се спечелва небесната радост или се избягва опасността от ада. Не го направиха, защото искаха да бъдат съвършени… Тези младежи направиха добро - дори това да бе трудно, дори да поиска жертви – единствено, защото е хубаво да вършиш добро, защото е хубаво да служиш на другите. Необходимо е само да дръзнеш”.

Тези младежи, продължи Папата, „не гледат назад или само за себе си”, както често се случва в съвременния западен свят, където християните се държат, като библейската съпруга на Лот, която „обръщайки се да погледна назад, се превърна статуя от сол”:

„Колко пъти живота на християните е белязан от факта, че гледат само на себе си и вършат добро само за себе си! Колко е голямо изкушението на всички хора да се тревожат само и единствено за себе си, да гледат назад, превръщайки се по този начин в „статуи от сол” и празни вътрешно!”.

Бенедикт ХVІ насочи вниманието и към друг важен елемент от СМД, „Евхаристийното обожаване”, където въпреки многобройните младежи, царува „тишината” пред Пресветото Тайнство. Заедно с Евхаристията, на тези младежки срещи на преден план изпъква и „Тайнството на помирението”, живяно с непринудеността, която често липсва другаде. Оттук Папата насочи вниманието към икономическо-финансовата криза, която днес заплашва Европа и която е преди всичко „етическа криза”. Криза, която премахва онази „мотивираща сила”, която те подтиква към жертва, преди всичко мислейки за бедните. На тази криза се противопоставя радостта от СМД, като отговор на „съмненията за съществуването на Бог”, които мнозина хранят в себе си и които се превръщат в съмнения за човека:

„Свидетели сме на разпространението на това съмнение. Можем да го видим в липсата на радост, във вътрешната тъга, която може да се прочете в много човешки лица. Само вярата дава сигурност: затова е добро да съществувам. Добро е да съществувам като човешко същество, дори и в трудни времена. Вярата ни прави щастливи отвътре. Това е едно от прекрасните изживявания по време на Световните Младежки Дни”.

След като изброи своите международни и национални апостолически визити през 2011, Бенедикт ХVІ завърши словото си припомняйки провелата в Асизи междурелигиозна среща: „В онзи паметен ден се срещнахме в атмосфера на приятелство и взаимно уважение, в любовта за истината и общата отговорност за мира. Ето защо, можем да се надяваме, че от тази среща се роди една нова готовност да служим на мира, помирението и справедливостта”.

svt/ rv