Бенедикт ХVІ подписа декретите за нови светци и блажени. Сред тях канонизацията на Катерина Текакуита първа американска "червенокожа"

В скоро време ще бъде канонизирана първата американска „червенокожа”: Катерина Текакуита е една от следващите четири светици, на които Бенедикт ХVІ призна застъпничеството за извършено чудо. Папата подписа и декретите за трима нови светци и беатификацията на пет Божи раби. Заедно с тях и една широка група мъченици ще бъде издигната до небесните олтари, а на седем Божи раби и рабини ще бъдат признати героичните добродетели.

Дъщеря на една смесена двойка от първата „ера” на западния колониализъм в Северна Америка. Името на блажената Катерина Текакуита – родена през 1656 г. в днешната американска местност Аурисвил и починала в Канада едва 24-годишна – изпъква в списъка на новите светци, блажени и мъченици, които Папата реши да предложи за почит от страна на Църквата. С баща от местен индиански произход и майка християнка, блажената Текакуита ще бъде първата червенокожа светица и една от тримата лаици, на които предстои канонизацията. Неин съвременник, но от филипински произход и умрял мъченик на 18 годишна възраст е блаженият Пиетро Калунгсод. Другата лаичка и бъдеща светица е блажената Анна Шафер, живяла два века след нея, между края на осемнайсети и първите три десетилетия на ХХ век. Другите чудеса признати от Бенедикт ХVІ засягат блажения Йоан Батиста Пиамарта, свещеник от Бреша, основател на Конгрегацията на Светото Семейство от Назарет и на Конгрегацията на Скромните слугини на Господа, живял между 1841 и 1913 г. и на друг свещеник мъченик, Джакомо Бертийо, от Обществото на Исус, французин убит в Мадагаскар през 1896 г. Предстои да бъдат обявени за светици и други две монахини: блажената испанка Мария дел Монте Кармело, основателка на Сестрите на Непорочното Зачатие, мисионерки на преподаването, починала през 1911 г. и блажената германка Мариана със светското име Барбара Копе, монахиня от Конгрегацията на третия ред на Свети Франциск от Сиракуза, по-добре познати като „Майка Мариана от Молокай”, носеща името на известния лечител на болни от проказа, където се посвещава на болните и умира през 1918 г.

В декретите подписани от Папата стоят и имената на петима бъдещи блажени. Един от тях, италианецът дон Луиджи Новарезе, е бил апостол на съвременните болни, основател на Благочестивия Съюз на Мълчаливите работници на Кръста, починал през 1984 г. дългогодишен секретар в Държавния ватикански секретариат. Заедно с него фигурират отец Луиджи Бресон, бенедиктинката Мария Луиза, майката на Сан Луиджи, основателка на едноименните монахини на Милосърдието и аржентинската монахиня Мария Крешенция.

Сред мъчениците фигурира свещеникът от Кантон Тичино, Никола Руска, убит от умраза към вярата през 1618 г. и на една нова, гъста верига от испанската гражданска война. Първата група се отнася до Луиджи Оренцио и 18 другари от Института на Християнските училища, за Антонио Матео Саламеро, диоцезален свещеник, както и Джузепе Коростацу Лабайен, баща на семейство.

Втората група се отнася до мъченика Алберто Мариа Марко и Алеман и 8 другари от Ордена на Кармелитите с древна набожност, както и Агостино Мария Гарсиа Трибалдос и на 15 другари от Института на Братята от Християнските училища.

Третата група засяга мъченическата смърт на Мариано Алкала Перец и на 18 другари от Ордена на Блажената Дева Мария.

Накрая папските декрети засягат героичните добродетели на двама Божи раби – италианецът отец Донато Джаноти и френският свещеник Мариа Еудженио на Детенцето Исус – и на пет Божи раби: на французойката Алфонса Мария, основателка на Конгрегацията на Сестрите на Драгоценната Кръв на Спасителя, на полякинята Маргерита Луция Шевчик, основателка на Конгрегацията на Дъщерите на Прескръбната Божия майка, наречени „Ангелски”, на италианката Асунта Маркети, съоснователка на Сестрите мисионерки на Свети Карло, на германката Мария Юлита, монахиня от Конгрегацията на Сестрите на Изкупителя и италианската Майка Мария-Анна Амико Роксас, основателка на Общността на Света Урсула.

jp/ rv