Папата: Само с постоянство и вяра можем да срещнем истинския Бог
Какво означава за мен Коледа и доколко е важно за моя живот и за изграждането на обществото?
Трябва да очакваме „нещо” или „някого”? Особено в днешното време, изпълнено с нови
и все по-рафинирани технологии и „неудържим исторически динамизъм”, когато призивът
да очакваме Бог изглежда анахронизъм и почти „покана да излезем от историята”. Трябва
ли да се доверим на Младенеца от Витлеем, който в нощта на Коледа ще намерим в яслата
с Мария и Йосиф? Тези въпроси постави Папата в своята проповед към 10 хиляди студенти
от римските университети, които участваха в молитвеното бдение във ватиканската базилика
Свети Петър по повод 20-та годишнина от Пастирската дейност в университетите, учредена
от Йоан Павел ІІ. Вторият повод за срещата бе връщането на иконата „Престол на Мъдростта”
от испанските студенти, която бе в Мадрид през август тази година за Световната младежка
среща. На церемонията присъстваха министърът на образованието Франческо Профумо и
ректор на Университета в Торино, министърът за културните блага, Лоренцо Орнаги и
ректор на Католическия университет в Милано.
На римските студенти папата-теолог
припомни думите на Апостол Яков за земеделеца, който чака драгоценния плод от земята”
(Иак. 5,7) и ги призова, като него да приготвят терена и „бъдат дълготърпеливи” и
предразположат сърцата си за чудото във Витлеем:
„Именно в търпението,
верността и постоянството в търсенето на Бог, той разкрива своя лик. Нямаме нужда
от общ и неопределен бог, а от един жив и истински, който разкрива хоризонта на бъдещето
пред човека, давайки перспективата за една сигурна надежда, за вечността,
която помага смело да посрещнемнастоящето с неговите аспекти”.
Само
с търпение и вяра ще срещнем истинския Бог, който се превръща в плът заради човека:
„Скъпи
приятели, призива на св.Яков „бъдете дълготърпеливи до пришествието
на Господа” ни припомня дара на голямата надежда, че не
сме сами и че не можем сами да изградим историята. Бог не е далеч от човека, защото
„стана плът”, за да разбере човекът коя е истинската основа
на всичко и крайната цел на неговите въжделения: Христос”.
Търпението
е добродетел на онези, които вярват в присъствието на Христос в историята, каза Папата
и на ония, които не се поддават на изкушението да положат надеждите си в „технически
перфектни планове, но далеч от най-дълбокото и върховно човешко достойнство: да бъде
създаден по Божи образ и подобие”:
„Колко пъти хората са се опитвали
да изградят сами историята, без или срещу Бог!Резултатът се вижда в
драмата на идеологиите, които накрая се оказват срещу човека и неговото достойнство.
Затова, да бъдеш постоянен и търпелив, означава да се научиш да градиш историята заедно
с Бог, тъй като само върху Него и с Него строежа е здрав, очистен от
идеологии и достоен за човека”.
„Във Витлеемската пещера човешката
самота е победена и можем да проектираме човешката история, но не в утопична светлина,
а със сигурността, че Христос присъства сред нас и ни придружава”, каза Папата. Нека
прегърнем в обятията си Младенеца и „отново тръгнем от Него и с Него”, за да посрещнем
трудностите и изградим „града на човека, обединявайки вяра и култура”. Накрая той
призова римските студенти да известят на всички, че истинския лик на Бог е Младенеца
от Витлеем, „така близо до всеки един от нас” и не се съмняват в срещата си с Него,
защото Той е дълготърпеливия и верен Бог, който знае да очаква и зачита нашата свобода”.