Папата: Само с постоянство и вяра можем да срещнем истинския Бог

Какво означава за мен Коледа и доколко е важно за моя живот и за изграждането на обществото? Трябва да очакваме „нещо” или „някого”? Особено в днешното време, изпълнено с нови и все по-рафинирани технологии и „неудържим исторически динамизъм”, когато призивът да очакваме Бог изглежда анахронизъм и почти „покана да излезем от историята”. Трябва ли да се доверим на Младенеца от Витлеем, който в нощта на Коледа ще намерим в яслата с Мария и Йосиф? Тези въпроси постави Папата в своята проповед към 10 хиляди студенти от римските университети, които участваха в молитвеното бдение във ватиканската базилика Свети Петър по повод 20-та годишнина от Пастирската дейност в университетите, учредена от Йоан Павел ІІ. Вторият повод за срещата бе връщането на иконата „Престол на Мъдростта” от испанските студенти, която бе в Мадрид през август тази година за Световната младежка среща. На церемонията присъстваха министърът на образованието Франческо Профумо и ректор на Университета в Торино, министърът за културните блага, Лоренцо Орнаги и ректор на Католическия университет в Милано.

На римските студенти папата-теолог припомни думите на Апостол Яков за земеделеца, който чака драгоценния плод от земята” (Иак. 5,7) и ги призова, като него да приготвят терена и „бъдат дълготърпеливи” и предразположат сърцата си за чудото във Витлеем:

„Именно в търпението, верността и постоянството в търсенето на Бог, той разкрива своя лик. Нямаме нужда от общ и неопределен бог, а от един жив и истински, който разкрива хоризонта на бъдещето пред човека, давайки перспективата за една сигурна надежда, за вечността, която помага смело да посрещнем настоящето с неговите аспекти”.

Само с търпение и вяра ще срещнем истинския Бог, който се превръща в плът заради човека:

„Скъпи приятели, призива на св.Яков „бъдете дълготърпеливи до пришествието на Господа” ни припомня дара на голямата надежда, че не сме сами и че не можем сами да изградим историята. Бог не е далеч от човека, защото „стана плът”, за да разбере човекът коя е истинската основа на всичко и крайната цел на неговите въжделения: Христос”.

Търпението е добродетел на онези, които вярват в присъствието на Христос в историята, каза Папата и на ония, които не се поддават на изкушението да положат надеждите си в „технически перфектни планове, но далеч от най-дълбокото и върховно човешко достойнство: да бъде създаден по Божи образ и подобие”:

„Колко пъти хората са се опитвали да изградят сами историята, без или срещу Бог! Резултатът се вижда в драмата на идеологиите, които накрая се оказват срещу човека и неговото достойнство. Затова, да бъдеш постоянен и търпелив, означава да се научиш да градиш историята заедно с Бог, тъй като само върху Него и с Него строежа е здрав, очистен от идеологии и достоен за човека”.

„Във Витлеемската пещера човешката самота е победена и можем да проектираме човешката история, но не в утопична светлина, а със сигурността, че Христос присъства сред нас и ни придружава”, каза Папата. Нека прегърнем в обятията си Младенеца и „отново тръгнем от Него и с Него”, за да посрещнем трудностите и изградим „града на човека, обединявайки вяра и култура”. Накрая той призова римските студенти да известят на всички, че истинския лик на Бог е Младенеца от Витлеем, „така близо до всеки един от нас” и не се съмняват в срещата си с Него, защото Той е дълготърпеливия и верен Бог, който знае да очаква и зачита нашата свобода”.

dg/ rv