С таблет Папата запали светлините на най-голямото коледно дърво в света: „Всеки малък жест на доброта може да озари тъмнината на нощта”

С помощта на таблет, вечерта на 7 декември, Папата запали от Апостолическия дворец във Ватикана светлините на най-голямото коледно дърво в света, намиращо се на склона на хълма Инджино над Губио в италианската област Умбрия. Коледното дърво е високо 750 метра, което го прави достойно за Книгата на рекордите Гинес. Само едно докосване на екрана на таблета обля в светлини склона на хълма Инджино, на чийто връх се намира базиликата на Св. Убалдо, покровител на град Губио. Истинското чудо обаче, не бе това на технологията, a на светлината, която огрява сърцата и ни дава здрава и сигурна надежда:

На Светото Рождество ние съзерцаваме Младенеца, роден в една обикновена и бедна ясла, защото Господ, който се доближи до всеки от нас иска от нас да го приемем отново в живота си, иска да го обичаме, да се уповаваме на Него, да почувстваме, че е с нас, че ни подкрепя и помага".

Това е светлината, която "озарява пътя на живота ни - посочи Папата - особено в настоящето време, когато чувстваме особено силно теглото на трудности, проблеми, страдания и когато булото на мрака се спуска върху нас”. Светлината, която всеки от нас трябва да може да донесе в обкръжението в което живее, "у дома, в службата, в квартал, в селата, в градовете":

"Нека всеки един от нас бъде светлина за тези около него, да излезе от егоизма, който често затваря сърцето и ни кара да мислим единствено за себе си; нека дарим малко внимание на другите, малко любов. Всеки малък жест на доброта е като светлинка от това голямо дърво, заедно с останалите светлинки е в състояние да осветява тъмнината на нощта, дори и най-мрачната".

Това е същата светлина, която обгърна овчарите в Коледната нощ. Онази "истинската светлина, която озарява всеки човек” и го кара да обърне погледа си на високо, да погледне към небесата, към Божия свят, както правим, когато погледнем към дървото на Губио".

Затова нека си пожелаем, нашият поглед, този на ума и сърцето, да не се ограничава с хоризонта на нашия свят и с материалните неща, а бъде, подобно на това дърво, насочен към висините, обърнат към Бог. Той никога неще ни забрави, но иска от нас също да не Го забравяме".

bp/ rv