Бенедикт ХVІ на Генералната аудиенция: Без помощта на Бог не можем да постигнем щастието

Както Исус, така и ние можем да се обръщаме към Бог, наричайки го „Отец”, но трябва да го направим със сърцето на малките, за да признаем, че не можем сами да изградим нашето щастие без помощта на Бог. Това бе поучението на Бенедикт ХVІ в катехистичната си беседа на Генералната аудиенция, която посвети на „Химн на радостта” от Евангелията според Матей и Лука (Мат. 11, 25-30 и Лук.10, 21-22) в който Господ благославя Отца, защото скри Неговото послание за мъдрите и интелигентните и го откри на малките. С него Папата подължи серията катехистични размишления посветени на молитвата.

„Химн на радостта” е познат и като „Химн на мисианската радост”, отбеляза Бенедикт ХVІ. В началото на своята молитва, Исус използва един глагол, който означава „да признаеш до край”, но също „да си съгласен”. С това, Христос признава „докрай и изцяло действието на Бог Отец и заедно с това, Неговото цялостно, съзнателно и изпълнено с радост съгласие с този начин на действие, с промисъла на Отца:

„Всяко опознаване между хората – нещо, което изпитваме при нашите човешки отношения – води до една малко или много задълбочена вътрешна връзка между, онзи който опознава е Онзи който е познат. Не може да се познава без общението. В Химна на радостта, така както и в цялата своя молитва, Исус показва, че истинското познание на Бог предполага общението с Него”.

Само чрез Исус, който е в съвършена хармония с Бог, човек може да има „достъп до Бог” и да изпита радостта, че е чедо Божие. Да се доближиш до Бог, отбеляза Папата, означава да „познаваш Неговите тайни”. Въпреки това, Бог не говори на всички без разлика, а избира една особена категория:

„Божественото откровение не се осъществява според земната логика, според която само ерудираните и властните хора притежават важни познания и ги предават на обикновените и малките хора. Бог има съвсем различен стил: получателите на тази комуникация са именно „малките”. Тази волята на Отца и Сина я споделя с радост”.

Тази радост, споделена между Отца и Сина, се разпростира и до онзи, който като Исус е в „синхрон с волята на Отца”:

„В Химна на радостта, Исус изразява желанието да въвлече, в своето синовно познание на Бог, всички онези, които Отца иска да направи участници; именно онези, които приемат този дар са „малките”. Но какво означава да си „малък”? Това е чистотата на сърцето, която позволява да се разпознае лика Божи в Исус Христос. Това е простото сърце, като това на децата, без самонадеяността на онзи, който се затваря в себе си, мислейки че не се нуждае от никой, дори и от Бог”.

„Пътят на Евангелската мъдрост”, продължи Папата, „не е доктрина, която трябва да се научи или етическо предложение, а една Личност, която да се следва”: Христос. Исус, отбеляза Бенедикт ХVІ, „се радва, изхождайки от това, което се намира дълбоко вътре в Него: общението на познание и любов с Отца, пълнотата на Светия Дух:

„Също и ние, с дара на Неговия Дух, можем да се обръщаме към Бог в молитвата, със синовно упование, призовавайки го с името на Отец, „Абба”. Но трябва да притежаваме сърце като малките, като „бедните по дух”, за да признаем, че се нуждаем от Него, че не можем да изградим нашия живот сами, че се нуждаем да Го срещнем, да Го слушаме и да Му говорим”.

Накрая Бенедикт ХVІ припомни, че на 8 декември Католическата църква чества Непорочното зачатие на Дева Мария. Папата повери на застъпничеството на Майката Божия младежите, които призова да и „подражават в чистото и непорочно сърце". Към младоженците, присъстващи на аудиенцията Светият Отец отправи призива да „превърнат техния дом в огнище на любов и милосърдие, по примера на назаретското семейство”.

svt/ rv