Папата към Международната Богословска Комисия: хармония между вярата и разума срещу фанатизма

Вярващите имат нужда от богослови, които да работят в общение с Църквата: това подчерта Бенедикт ХVІ по време на аудиенцията с членовете на Международната богословска комисия, които прие тази сутрин във Ватикана. В словото си Папата припомни, че срещу всеки фанатизъм от голяма важност е хармонията между вярата и разума. Накрая Бенедикт ХVІ се спря и на социалната дейност на Църквата, която не е само теория, а преди всичко евангелско свидетелство.

Църквата „се нуждае от компетентен и предан богословски размисъл”, посочи Папата, акцентирайки върху измерението на верността на богословското изследване към поучителната власт:

„Без здравомислещ и силен богословски размисъл има опасност Църквата да не успее да изрази изцяло хармонията между вярата и разума. Същевременно, без живота в общение с Църквата и присъединяването към нейната поучителна власт, като жизнено важно пространство за собственото съществувание, има опасност богословието да не представи подходящи мотиви за дара на вярата”.

В този период на годината, който ни доближава до Рождество Христово, Папата подчерта, че богослова е призван да „бъде човек на адвента”, съживявайки надеждата от очакването. Оттук, Бенедикт ХVІ се спря на една от темите на пленарната асамблея на богословската Комисия: въпроса за монотеизма, който в християнството е озарен от триединната светлина. Християнското богословие, бе пожеланието на Папата, трябва да постави в центъра на своите размишления „триединното Откровение”:

„Въпреки, че етническите и религиозните конфликти по света правят по-трудно приемането на уникалността на християнското понятие за Бог и на хуманизма, вдъхновен от него, хората могат да разпознаят в Името на Исус Христос истината на Бога Отца към когото Светия Дух подтиква всеки стон на създанието”.

Бенедикт ХVІ подчерта, че „триединния монотеизъм е истинския извор на личния и универсален мир”. „Изходната точка на всяко християнско богословие – продължи Папата – е приемането на това божествено откровение”. Ето защо, католическото богословие, „винаги е било внимателно към връзката между вярата и разума”, доказателство за което е раждането на университетите:

„Днес повече от всякога е необходимо едно наистина католическо богословие, за да направи възможна хармонията между науките и да избегне насилствените отклонения на една религиозност, която се противопоставя на разума и на един разум, който се противопоставя на религията”.

Накрая Папата насочи вниманието към Социалната Доктрина на Църквата, друга тема на пленарната асамблея. Социалният ангажимент на Църквата, констатира Бенедикт ХVІ, „не е само нещо човешко, нито се разрешава в една социална теория”. Преобразяването на обществото от християните, през вековете, е отговор на идването на Господ в света: „сиянието на тази Истина и Любов, озарява всяка култура и общество”:

„В необходимото сътрудничество в полза на общото благо, също и с онзи, който споделя нашата вяра, трябва да представим истинските и дълбоки религиозни причини за нашия социален ангажимент, така както очакваме и от другите да ни покажат техните мотивации, за да може по този начин сътрудничеството да бъде ясно”.

„Който е доловил основите на християнската социална ангажираност – заключи Папата – ще може да намери стимул, за да вземе под внимание самата вяра в Исус Христос”.

svt/ rv