През декември Бенедикт ХVІ се моли за мира между народите и за достойнството на децата

Общо молитвено намерение

"За да нарасне хармонията и мира между всички народи, чрез взаимното разбирателство и уважение": така е формулирано Общото молитвено намерение на Светия Отец Папата за месец декември. В него Бенедикт ХVІ насърчава мира между народите, защото чрез него се полагат основите за автентичен и цялостен хуманизъм. Само по този начин може да се изгради ведро бъдеще за идните поколения. Светия Отец насърчава всички да размишляват върху тази тема, като припомня своето послание за Световния ден на мира 2006 “Човешката личност, сърце на мира”.

Човешката личност и мира: дар и задача
Светото Писание посочва: „Бог сътвори човека по Свой образ, по образ Божий го сътвори; мъж и жена ги сътвори” (Бит. 1:27). Тъй като е създадено по образ Божий, всяко човешко същество има достойнството на личност, той или тя не са просто нещо, а някой, който е способен на самопознание, себевладеене, свободно себеотдаване и на общение с другите. Същевременно, всеки човек, чрез благодатта, е призван към общение със Създателя; призван e да му отговоря с вяра и любов, по начин по който нито едно друго създание на негово място не би могло да стори. От тази свръхестествена гледна точка човек може да разбере поверена на човешките същества задача, да узреят в способността да обичат и да допринасят за напредъка на света, обновявайки го в справедливост и мир. Свети Августин учи, че „Бог ни създаде без нашата помощ, но Той не избра да ни спаси без нашата помощ”. Ето защо, всички човешки същества имат отговорността да развиват съзнанието за този двоен аспект като дар и задача.

По същият начин мирът е дар и задача. Ако е вярно, че мирът между хората и народите - способността да живеят заедно и да изграждат взаимоотношения на справедливост и солидарност - призовава към постоянни усилия от наша страна, то още повече е вярно, че мирът е дар от Бога. Мирът е един от аспектите на Божията дейност, проявена както в сътворението на една стройна и хармонична вселена, така и в изкуплението на човечеството, което се нуждае да бъде освободено от безпорядъка на греха. По този начин, сътворението и изкуплението са ключът, който ни помага да осъзнаем смисъла на нашия живот на земята. Моят обичан предшественик, Папа Йоан Павел II, в обръщение към Генералната асамблея на Обединените Нации на 5 октомври 1995 посочи: „Ние не живеем в лишен от разум или безсмислен свят... съществува морална логика, която е вградена в човешкия живот и, която прави възможен диалогът между хората и народите. Трансцедентната „граматика”, която е съвкупност от правила за индивидуални действия и взаимни отношения на личностите, в хармония със справедливостта и солидарността, е вписана в човешката съвест, която е отражение мъдрият Божий промисъл”. Наскоро имах възможността да потвърдя отново: „Ние вярваме, че в началото на всичко е вечното Слово, здравият Разум, а не безумието”. Ето защо, мирът е задачата, изискваща личен отговор от всеки един от нас, в съответствие с Божия промисъл. Критерият, който вдъхновява този отговор може да бъде само зачитането на тази „граматика”, вписана в човешките сърца от божествения Творец.

От тази гледна точка нормите на естествения закон не бива да се разглеждат като външно наложени постановления, като ограничения за човешката свобода. Напротив, те трябва да бъдат приветствани, като призив да се следва достоверно универсалния Божий промисъл, вписан в природата на човешките същества. Ръководейки се от тези норми, всички народи, в рамките на съответните им култури, могат да се приближат до най-голямото тайнство, а именно до тайната на Бога. Също днес признаването и зачитането на естествения закон стои в основата на диалога между последователите от различните религии, както и между вярващи и невярващи. Като обща точка между тях, той е също основна предпоставка за истинския мир.

Правото на живот и на религиозна свобода
Задължението да се зачита достойнството на всяко човешко същество в чиято същност е отразен образът на Създателя, означава, че не може да се разпорежда своеволно с човешката личност. Хората и народите, притежаващи по-голяма политическа, техническа или икономическа мощ не могат да използват тази сила, за да нарушават правата на по-малко успелите. Мирът се основава на зачитането правата на всички. Осъзнавайки това, Църквата отстоява основните права на всяка личност. По-специално, тя насърчава и защитава зачитането на живота и религиозната свобода на всеки. Зачитането на правото на живот във всеки стадии, твърдо установява и защитава един принцип от решаващо значение: „животът е дар, който не е изцяло на разположението на тези, които го получават”. По същия начин, утвърждаването на правото на религиозна свобода поставя човека във връзка с трансцедентен принцип, който го отдалечава и откъсва от човешката прищявка. Правото на живот и свободното изразяване на личната вяра в Бог не e подвластна на човешката власт. Мирът изисква установяването на ясни граници между онова, което е в ръцете на човека и онова, което не е: по този начин ще се избегнат неприемливи вмешателства и нарушения на наследството на конкретните човешки ценности.

Що се отнася до правото на живот, ние трябва решително да отхвърлим широко разпространеното посегателство над него в обществото ни: наред с жертвите на въоръжените конфликти, тероризма и различните форми на насилие, стои безмълвната смърт, причинена от глада, абортите, опитите върху човешки ембриони и евтаназията. Защо не успяваме да видим в това едно своеобразно нападение срещу мира? Абортите и ембрионалните експерименти са пряко отричане на приемствеността на другите, която необходимо за установяването на трайни отношения на мир. Що се отнася до свободното изразяване на личната вяра: това е друг тревожен симптом на липсата на мир в света, ясно видим в трудностите с които, както християните така и последователите на другите религии, често се сблъскват, когато се опитват, публично и свободно да изповядват своите религиозни убеждения. Що се отнася до християните в частност, трябва да отбележа с болка, че те не само често биват възпрепятствани в това си право, но в някои държави са и жестоко преследвани, за което свидетелстват не малко наскоро регистрирани трагични случаи на свирепо насилие срещу тях. Съществуват режими, които налагат една единствена религия на всички, а също светски режими, които често водят не толкова до жестоко преследване, колкото до системно културно оскверняване и оклеветяване на религиозните вярвания. И в двата случая, не е зачетено основно човешко право, което води до сериозни последици за мирното съвместно съществуване. Такава действителност може да бъде насърчавана единствено от манталитет и култура, които не благоприятстват мира.

Естественото равенство на всички хора
В основата на много напрежения, които заплашват мира стоят със сигурност много несправедливи неравенства, все още трагично присъстващи в нашия свят. Особено коварни сред тях са, от една страна, неравномерният достъп до блага от първа необходимост като храна, вода, подслон, здравеопазване, a от друга, съществуват постоянни неравенства между мъжете и жените в упражняването на основните човешки права.

Основен елемент в изграждането на мира е признаването на същностното равенство на човешките личности, произтичащо от тяхното общо трансцедентално достойнство. Равенството на това ниво е благо, принадлежащо на всички, е вписано в естествената „граматика”, произхождаща от Божия промисъл на сътворението. Това благо, не може да бъде пренебрегнато или презряно, без да причини сериозни последици, заплашващи мира. Изключително тежките лишения, измъчващи много народи, особено в Африка, стоят в основата на яростни реакции и по този начин нанасят ужасна рана на мира.

По същия начин, недостатъчното внимание към условията на живот на жените подпомага за създаването на нестабилност в тъканта на обществото. Имам предвид експлоатацията на жени, които са третирани като предмети, както и многото начини по които е показвана липса на уважение към тяхното достойнство. Имам предвид също така - въпреки че е в различен контекст – онзи начин на мислене, съществуващ все още в някои култури, според който жените са пряко подчинени на произволните решения на мъжете, което води до тежки последици за тяхното лично достойнство и за упражняването на техните основни свободи. Не може да съществува дори илюзия за сигурен мир, докато тези форми на дискриминация не бъдат преодолени, тъй като те накърняват личното достойнство, запечатано от Твореца върху всяко човешко същество.

Мисионерско молитвено намерение

"За да бъдат децата и младежите вестители на Евангелието и за да бъдат те зачитани и защитени от всяко насилие и експлоатация": така е формулирано Мисионерското молитвено намерение на Папата за декември. С наближаването на Рождество Христово Светия Отец призовава да се молим за децата, чието достойнство много често е нарушавано от възрастните.

*********
"Образът на Детенцето Исус извиква в съзнанието ни тайната за Въплъщението на всемогъщия Бог. Този Бог, стана човек и живя в продължение на тридесет години в смиреното семейство от Назарет, поверен от Провидението на зорката грижа на Мария и Йосиф. Мислите ми са насочени към вашите семейства и към всички семейства в света, с техните радости и трудности. Нашите размишления трябва да ни отведат към молитва с която да изпросим от Детенцето Исус дара на единството и хармонията за всички семейства. Мисля особено за младите семейства, които трябва да работят толкова усилно, за да дадат на децата си сигурност и достойно бъдеще. Молим се за семействата в затруднено положение, които се борят с болести и страдание, за семействата в криза, разделени или разкъсани от разпри или изневери. Поверяваме всички тях на Пресветия Младенец от Прага, знаейки колко важни са тяхната стабилност и хармония за истинския напредък на обществото и за бъдещето на човечеството.

Исус детенце, крехкият младенец, донася в дома ни близостта на Бог и Неговата любов. Ние разбираме колко ценни сме в очите Му, защото чрез Него станахме чеда Божии. Всяко човешко същество е чедо на Бог и поради тази причина наш брат или сестра, които трябва да бъдат приветствани и зачитани. Нека нашето общество осъзнае тази истина! По този начин всяко човешко същество ще бъде оценено не за това, което притежава, а за този което е, тъй като в лицето на всяко човешко същество, без разлика на раса или култура, сияе Божият образ.

Това е особено вярно за децата. В Пресветия Младенец от Прага ние съзерцаваме красотата на детството и любовта към малките, която Исус Христос винаги е показвал, както четем в Евангелието (Марк 10:13-16). И въпреки това колко много деца не са нито обичани, нито приветствани, нито зачитани! Колко много от тях страдат от насилие и всякакъв вид експлоатация от безскрупулни възрастни! Нека на децата винаги да им бъдат предоставени дължимите уважение и грижа: те са бъдещето и надеждата на човечеството!

Скъпи деца, искам да се обърна специално към вас и вашите семейства. Дошли сте тук многобройни, за да се срещнете с мен и за това аз ви благодаря най-сърдечно. Вие сте дълбоко обичани от Детенцето Исус и трябва да отговорите на любовта Му, като следвате Неговия пример: бъдете послушни, добри и сърдечни. Научете се, като Него, да бъдете източник на радост за родителите си. Бъдете верни приятели на Исус и винаги се обръщайте към Него с доверие. Молете се на Него за себе си, за родителите си, за отношенията си с другите, за учителите и приятелите си, но също молете се и за мен. Благодаря ви още веднъж за приветствието. Благославям ви от цялото си сърце и призовавам за всички вас закрилата на Пресветия Младенец Исус, Неговата непорочна Майка и Свети Йосиф".

bp/ rv