Бенедикт ХVІ към Папските Академии: древните мъченици - съвременни примери за вярата

„Свидетелства и Свидетели. Мъченици и примери за вяра” бе темата на 16-та публична сесия на Папските Академии, която се проведе на 30 ноември във Ватикана. По този повод Папа Бенедикт ХVІ отправи послание към участниците в което размишлява над важната роля на археологическите изследвания, като път през вековете, който съживява „стойността на свидетелството на мъчениците на вярата”.

Допира до един добре съхранен през вековете камък или възхищението, пораждащо се от красотата древните мозайки прави осезаема вярата. Тези останки – било то един гроб, един стенопис или ръкопис – мога да съживят осезаемо мястото на едно събитие, на свидетелството на един Светец и преди всички на един мъченик. Тези са основните елементи над които се спира посланието на Бенедикт ХVІ отправено към крад. Джанфранко Равази, който в ролята си на председател на Папския Съвет за Културата, предстоятелства 16-та публична сесия на Папските Академии. Среща посветена и на връчването на отличия на млади учени в областта на библейската архиология, но също и среща от която Папата се възползва, за да размишлява над „историчността на християнстсвото”. Светата Земя и Рим, посочва в посланието Бенедикт ХVІ, са най-важните „местата”, където може да се докоснат с ръка знаците на християнското присъствие”. Сателитните изображения и лазерната техника, продължава Светият Отец, „позволяват днес да получим резултати, немислими до преди десетина години”, така както се случи неотдавна с фреските в римската катакомба на Света Текла. Въпреки това, посочва Папата, „само технологията, колкото и да е полезна, не е достатъчна”. За да могат тези „послания, които стигат до нас от миналото” да събудят нашата интелигентност и съвест са необходими изследователи надарени с „истинска компетентност и страст” както за човешкия опит така и от религиозния, отличаващи се в този вид изследвания на миналото.

В посланието Папата припомня примера на изследователите от ранга на отец Багати, отец Корбо и отец Пичирило, които свързаха завинаги тяхното име с археологията в Света Земя. Бенедикт ХVІ насочва своето размишление и над фигурите на така наречените „примери на вярата”, мъчениците, които по-специално в Рим, оставиха незаличим следи. Тези художествени и монументални следи, показват, че „вчера, както и днес, Евангелието говори на човешкото сърце и се предава преди всичко чрез живото свидетелство на вярващите”. Мъчениците, от които и днес все още съществува конкретна следа – място или предмет – от тяхната смелост на хора „свободни от компромиси”, свидетелстват, че „чрез Разпнатия Христос”, първия „предан свидетел” Бог „влезе в нашата история и нашата хуманност, но не за да я подчини, а за да я преобрази дълбоко и да я направи отново способна да отговори напълно на Неговия промисъл на любов”. Ако днес Църквата „желае да говори на света и да накара хората да почувстват нейното приятелско присъствие”, тя трябва да бъде свидетел на достоверността на вярата в трудни и безразлични към евангелското известие контексти. Ето защо, завършва Папата тя трябва да предлага, по примера на мъчениците, „едно конкретно и пророческо свидетелство посредством ефикасни и прозрачни знаци на преданост и на силна и безусловна любов към Христос, съчетана с милосърдието и любовта към ближния”.

svt/ rv