Юлия Кръстева и италианският министър на културата в диалога "Религия и секуларност в Европа"

Необходим е нов хуманизъм отвъд секуларизма и интегрализма. Това е общата точка в диалога между новия италиански министър на културата, Лоренцо Орнаги и френската психоаналитичка, философ и семиолог от български произход, Юлия Кръстева, състоял се на 26 ноември във Венеция в рамките на „Фестивал на Библията” на тема „Религия и секуларност”. Един диалог на високо интелектуално ниво между един католик и „невярващата” Кръстева, участник в междурелигиозната среща в Асизи по инициатива на Бенедикт ХVІ. „Без хуманизъм не можем да посрещнем съвременните предизвикателства”, заяви Орнаги при своята първа публична изява като министър. „Присъствието на религията в публичното пространство е съществено за укрепване на социалното съжителство и качественото функциониране на демократичната система”, подчерта неоминистърът. Религията не трябва да се възприема като „заплаха” за секуларната държава и „светското пространство”, а като възможност за участието на вярващите в публичните дебати. Според Орнаги, публичната роля на религията в „постсекуларното общество” може да се възприеме като „коректив” за един „плодотворен диалог между разума и вярата”.

От своя страна Кръстева подчерта смисъла на хуманизма в новия диалог между светската и религиозна традиции, което показа и „историческата” среща между религиозните представители през октомври в Асизи с участието и на невярващи. Именно различията ни позволяват да диалогираме, каза Кръстева, като посочи, че „политиката на Католическата църква и светската за човешки права се движат в една и съща посока". Пример за това е зачитането на човешката личност в ислямски контексти, както и „случващото се отвъд Средиземноморието”. Кръстева, известна с философския анализ „Нуждата да се вярва” (2006) и силно привлечена от Света Тереза Авилска („Тереза моя любов”, 2008), изтъкна „новото съзвучие между вярващи и невярващи” с което се характеризира настоящата епоха. „Бенедикт ХVІ, този папа-философ - посочи Кръстева - приканва вярващите да оценят пътя към истината на „търсещите”, които са хуманистите, отколкото да смятат истината като собствен приоритет”. „Тази истина, която Бенедикт ХVІ сравнява с „вътрешна борба” и „въпрос” е точно онова, което ни предават след християнския хуманизъм, хуманизма на Ренесанса и Просвещението”.

dg/ rv