2011-11-25 18:14:31

Накъде в живота


RealAudioMP3 Намираш се на кръстопът и не знаеш кой път да поемеш; търсиш смисъл, посока и хоризонт. Накъде в живота? Отговорите и възможностите предложи срещата за религиозни призвания на тема „Различните пътища в общото призвание към светостта“, която се проведе от 18 до 20 ноември в гр.Белене с участието на младежи от трите епархии в България навършили 14 години. Организатор на срещата бе групата за младежка пасторална дейност към Конференцията на висшите настоятели на монашеските общества в България. В търсенето на отговорите младите хора бяха придружавани от отец Петър Цвркал от обществото на Отците Салезиани, отец Ярослав от обществото на Отците Капуцини, отец Енцо Ди Клерико и отец Паоло Кортези от обществото на Отците Пасионисти, отец Стефан Калапиш – диоцезален свещеник от Никополска епархия. И още с.Еврозия от обществото на Сестрите Евхаристинки и с.Божена Новоселец от обществото на Сестрите Викентинки. За хода и духа на срещата информира Росица Златева:

*********
Всички инициативи се проведоха в Енорийския център за културно и религиозно възпитание „Блажен Евгений Босилков” в енория „Рождение на Блажена Дева Мария” в Белене. В програмата организаторите бяха включили беседи, размишления, утринни и вечерни молитви, различни игри. Младите хора участваха в Обожаване на Св.Евхаристия и Нощно бдение. Темите на беседите бяха: „Призвание за семейство”, ”Свещенство и богопосветен живот”, „Примери на Светците”. Впечатленията на младежите, техните търсения и стремежи, споделиха пред микрофона на Радио Ватикана някои от участниците. Отец Петър Цвркал, един от организаторите на срещата:

„За мен срещата премина много добре, защото винаги когато човек участва в среща на която има младежи, които взимат сериозно своя живот, е едно богатство и за мен, като свещеник. Аз съм много доволен, че се събраха младежи от различни места и че имаше време за молитва за размисъл, за игри, за общуване.

До каква степен младите осъзнаха въпроса за призванието в живота?
Това е изобщо проблем на хората в живота не само на младите да търсят своето призвание, да търсят можем да кажем с други думи, Божията воля и тази среща може би ще събуди нещо и в тези които участваха защото според мен много от тях никога не са си задавали този въпрос. На среща участваше и едно семейство от Малчика , което говори за своето призвание, като семеен брачен живот и това е нещо много важно за младите хора да разберат, че призванието да станат майки и бащи е също Божие призвание. Защото понякога младите хора мислят, че когато се говори за призвание то е свързано само с духовния живот, със свещенството и монашеството, а всъщност е свързано и с това да станат родители. Мисля, че младежите разбраха, че и това е едно хубаво призвание.

Какво е бъдещето на тези срещи?
Би трябвало да има още две срещи, следващата година , за да приключи този цикъл , защото всеки цикъл има четири срещи, а след това ще видим дали ще се продължава по същия начин. Отворени сме например да правим тези срещи по енориите, защото понякога можe да е по-трудно за младите хора да пътуват и да ги събираме.

А какво ще пожелаете на младите хора в България?
Да открият своето призвание, което Бог ни е подготвил, защото ако човек има куража да последва своето призвание ще бъде щастлив,защото Бог наистина ни обича и това което той е измислил за нас и нашето щастие.

Сестра Божена Новоселец е от милосърдните сестри на свети Викентий от Паола:
„Срещата беше много хубава, това първо, второ много ме впечатли сериозността на тези младежи, защото не съм очаквала тези които са на 14, 15 години, че могат толкова сериозно да размишляват и да гледат на нещата , които са свързани особено със семейството, понеже имахме едно семейство, което свидетелства за техния живот, техните трудности и т.н... Общо взето, срещата беше много организирана и всеки имаше разпределени задължения.

Доколко тази среща помогна на младите да открият своето призвание или поне да се ориентират?
Някои от тях с които говорихме, защото по време на срещата имахме време и за духовни разговори, може би не са сигурни още какво искат в живота си, но започнаха да размишляват за това сериозно и да си задават въпроса, ако сега избера това което искам дали ще мога цял живот да го правя. Някои от тях вече знаят донякъде какво биха искали, но още не са сигурни. Със сигурност обаче казаха, че тези срещи им помагат поне да видят къде се намират в своите мнения и с другите неща".

Значи смятате, че тези срещи имат бъдеще…
Имат бъдеще, защото сега идват и новите поколения деца и младежи, но ако ние не положим усилия да им дадем възможности да се развиват духовно, а не само интелектуално, тогава няма да говорим за бъдеще. Ако ние наистина се стараем за това нещо, тогава наистина ще стане. А днешните младежи са качествени младежи и аз го казвам със сигурност, защото не съм толкова далеч с годините от тях, но наистина можем да разчитаме на тях ако им дадем възможност”.

Впечатленията си от срещата споделя и Йосиф Петров от енория Ореш:
„Останах с много добри впечатления, беше много забавно като за начало запознанството. Говорихме за най-различни неща, обаче най-основното беше, че говорихме за призванията за живота, че не е лесно човек да ги намери, но и когато ги намери също няма да е лесно. Трябва доста да се потрудим и да се постараем да не останем далече от Бог, защото това е основното, което трябва да направим - да сме с Бог. Всеки, който се е родил има това призвание за живота, а без него не може да има никакво друго призвание.

Какво научи от тази среща?
За себе си научих, че трябва да бъда по-упорит и да не се отделям от Бог, защото ще ми бъде наистина трудно и това съм го изпитвал досега. Всеки път, когато се завърна, е нещо уникално.

Искаш ли да участваш в други такива срещи?
Разбира се. Участвал съм в доста срещи, поне 3-4 досега, и ще продължавам да участвам.

Какво ти даде общуването с твои връстници?
Винаги като си дойда съм зареден, почивам си, защото сега съм студент и ежедневието ми е доста натоварено и когато имам възможност винаги идвам на такива срещи”.

Маргарита Василева Щеева скоро ще навърши 15г., учи в Средната гимназия в гр.Раковски:

„За пръв път срещам толкова много вярващи хора. Имам сестра близначка и още една по-малка сестра и още един по-малък брат. Майка ми още от малка ме възпитава в католическата вяра, в християнска среда, научена съм на всичко. Наистина много ми е добре че съм тук. Не съм виждала толкова много млади хора, които да почитат толкова много Бог. Особено семейството, което срещнахме в събота сутринта, което ни разказа как е намерило пътя към Господа, как са се сплотили духовно и Исус е бил между тях. Това много ме трогна и разчувства. Само си мечтаех да срещна такива хора. Тази среща е много специална за мен, защото за първи път идвам на такова нещо.

С какви чувства си тръгваш от Белене, от тази среща?
Много топли. Щастлива съм, че съм научила много неща от тук, с много разговори, с много молитви. Вечерта, когато обожавахме Светото Причастие, имах възможността да се доближа още повече до Бог. Това беше много специален момент за мен”.

dg/ rv










All the contents on this site are copyrighted ©.