Апел на Папата от Бенин към световните лидери: Африка е континент на надеждата, не ампутирайте бъдещето на народите

Вторият ден от папската визита в Бенин започна от президентския дворец в Котону, където Папата се срещна с представители на държавните, дипломатическите и религиозни институции в страната. В центъра на своето вълнуващо слово, Бенедикт ХVІ постави надеждата, посочвайки желанието за свобода изразено през последните месеци от някои африкански народи. Словото на Папата премина отвъд националните и континентални граници с апела към политическите лидери в целия свят да се противопоставят на скандалите и несправедливостите и да не лишават своите народи от надеждата. Сред присъстващите 2500 представители бе и бившия президент Емиле Зинзу, а в края на срещата Папата проведе частен разговор с президента Томас Яи Бони.

“Lorsque je dis que l’Afrique est le continent…”
„Когато казвам, че Африка е континент на надеждата – подчерта Папата – това не е повърхностна реторика, а изразявам по обикновен начин едно лично убеждение, което е и убеждение на Църквата”.

Така, Папата обърна внимание на ония предразсъдъци и образи, които са плод на песимистични анализи и „дават негативен образ на африканската действителност”. По-конкретно Папата посочи опасността от нравоучителни и морализаторски гласове, които виждат в Африка само „един огромен резерв” за лични или недостойни интереси. „Тава е редуциращо и неуважително виждане, което води до недостойна кодификация на Африка и нейните жители”, предупреди Папата, като посочи онези движения за свобода, които в момента променят историята на много страни, включително и африкански:

“Ces derniers mois, de nombreux peuples ont…”
„През последните месеци много народи изразиха желанието си за свобода, нуждата от материална сигурност и хармоничен живот сред етническите и религиозни различия”.

Към това Папата прибави и раждането на една нова държава, Южен Судан. Същевременно, допълни, че има държави с постоянни конфликти, предизвикани от „човешката слепота, жаждата за власт и от икономическо-политически интереси, които изключват достойнството на човека и на природата”. Бенедикт ХVІ припомни, че „човешката личност жадува за свобода”, иска „уважение” и отстоява чистия начин на държавно управление, което не смесва личния с обществения интерес”. Човешката личност, изтъкна Папата, иска „мир и справедливост”.

“En ce moment, il ya trop de scandales…”
„В настоящия момент има много скандали и несправедливости, много корупция и алчност, много неуважение и лъжи, много насилие, които водят до мизерия и смърт”.

Тези злини измъчват африканския континент, но заедно с това и целия свят, отбеляза Папата. Всеки един народ „иска да разбере политическия и икономически избор в негово име, но когато се досети за „манипулация”, неговата реакция „понякога е белязана от насилието”. Ето защо, обобщи Светия Отец, всички сме изправени пред един общ проблем, засягащ всички страни – по-голямо достойнство и най-вече по-голяма човечност”. Оттук и апелът на Папата към всички политически лидери в Африка и целия свят:

“Ne privez pas vos peuples de l’espérance…”
„Не лишавайте вашите народи от надеждата! Не ампутирайте тяхното бъдеще, обезобразявайки тяхното настояще”.

Папата допълни, че политическите лидери трябва да имат етическо отношение, отговорност и смелост, а ако са вярващи, да се молят на Бог да ги дари с надежда. Освен това, политическите лидери трябва да „останат честни сред временни мнения и интереси” и бъдат „служители на надеждата”:

“L’Eglise n’apporte aucune solution tecquinque…”
„Църквата не предлага техническо решение и не налага политически избор”, подчерта Папата, а е носител на „посланието на надежда”. Това е надеждата, идваща от Бог, от убеждението, че „човечеството не е само пред предизвикателствата на света”.

В края на словото си Папата се спря на значението на диалога между религиите и още веднъж предупреди, че „никоя религия и култура не могат да оправдават насилието или нетолерантността” в името на Бог, защото ще бъде „много голяма грешка”. Заедно с това Папата посочи истината, като път за истинския диалог:

“Cette vérité n’exclut pas, et elle n’est pas une confusion…”
„Тази истина не изключва и не обърква. Криворазбраният междурелигиозен диалог води до объркване или до синкретизъм”.

„Понякога междурелигиозният диалог не е лесен”, призна Папата, но това не означава поражение. Воденето на диалог не е израз на слабост, посочи, а „защото се вярва в Бог”. Оттук и неговото насърчение, че „да имаш надежда не означава наивност, а дело на вярата за едно по-добро бъдеще”. Папата завърши словото си с призива:

“Aie confiance, Afrique, et lève toi!...”
„Африка, вярвай и се изправи! Господ те зове”.

dg/ rv